Алергия

Алергията представлява болестно състояние, предизвиквано от свръхчувствителност на организма към храни, химични вещества, лекарства и други съединения.Терминът алергия първоначално е определен от Клеменс фон Пирке като "променен капацитет на тялото да реагира на чуждо вещество", в днешни дни понятието се определя по много по-ограничен начин като "болестно състояние след отговор на имунната система към безвреден антиген" или като анормален адаптивен имунен отговор, насочен срещу неинфекциозни вещества (алергени), включително неинфекциозни компоненти на някои инфекциозни организми. Алергията е вид реакция на имунната система, причисляваща се към групата на реакциите на свръхчувствителност. При алергични заболявания като анафилаксия, алергичен ринит (сенна хрема), някои хранителни алергии и алергична астма тези реакции се характеризират с включването на алерген-специфични IgE и Т-хелперни клетки, които разпознават антигени, произлезли от алергени.

Около половината от населението на Северна Америка и Европа имат алергии към един или повече общи екологични антигени. Приблизително 20 до 25% от всички деца и юноши имат сенна хрема, астма или екзема. Алергиитe обикновено започват в детството или пубертета, като някои алергии се подобрят в зряла възраст. Например, някои хранителни алергии (напр. алергии към мляко или яйца) могат да изчезнат.

Алергени

Съществуват два основни вида:

1. Първият тип обхваща всякакви неинфекциозни компоненти на околната среда, които могат да индуцират производството на IgE (по този начин организма се сенсибилизира), така че повторното излагане на това вещество предизвиква алергична реакция. Обичайни източници на алергени включват тревни и дървесни полени,домашен прах, някои храни (по-специално фъстъци, ядки, риба, миди, мляко и яйца) и отровни насекоми.
2. Вторият тип е неинфекциозна среда, която може да индуцира адаптивен имунен отговор, свързан с локално възпаление, но се смята, че се среща независимо от IgE (например алергичен контактен дерматит към отровен бръшлян или никел).

Алергичните реакции най-често се появяват по кожата, лигавиците и дихателните пътища. Алергичните реакции обикновено се появяват в областите на тялото, които влизат в пряк контакт с алергена, например първата част на тялото с която влиза в контакт цветния прашец са горните дихателни пътища, което води до хрема и кихане. Предразположението за развитие на алергии се унаследява (атопия). Алергии и свързаните с тях състояния като астма може да е по-вероятно да се развият при хора, които са изложени на замърсен въздух и цигарен дим, например.

Когато човек, който е алергичен към определен алерген, влиза в контакт с него, възниква алергична реакция. Това започва, когато алергена (например, полен) навлезе в тялото, предизвиквайки отговор на антитела. Антителата се прикрепят към специални клетки, наречени мастоцити. Когато поленът влезе в контакт с антителата, мастоцитите реагират чрез отделянето на определени вещества, едино от които се нарича хистамин. Когато освобождаването на хистамин се дължи на алерген, получените отоци и възпаления са изключително дразнещи и неприятни. Реакциите могат да бъдат локализирани (например остър риноконюнктивит при алергичен ринит, остри астматични атаки, уртикария (копривна треска) и стомашно-чревни реакции при хранителни алергии) или системна (анафилаксия). При такива реакции се освобождават разнообразни предварително формирани и ново синтезирани медиатори. Тези събития водят до вазодилация, повишена съдова пропускливост с оток и остри функционални промени в засегнатите органи (като бронхоконстрикция, секреция на слуз на дихателните пътища, уртикария, повръщане и диария). Някои от освободените медиатори също така насърчават локалното набиране и активиране на левкоцитите, което допринася за развитието на реакциите в късната фаза.

Най-честите причинители на алергични реакции са:

• домашен прах;
• акари;
• полени;
• храни като фъстъци, краве мляко, соя, морски дарове и яйца;
• животинска козина;
• ужилвания от насекоми и ухапвания от кърлежи;
• плесени;
• лекарства;
• никел.

Алергичните симптоми често са леки в началото и след това стават по-тежки с течение на времето. Понякога те водят до други медицински състояния.

Най-добрият начин да предотвратите алергични реакции е избягването на контакт с тригерите (алергени). Симптомите на много алергии могат да бъдат третирани с медикаменти. Антихистамини и кортикостероиди често се използват за тази цел. Тези лекарства се предлагат в различни форми, включително таблетки, назални спрейове и инжекции. Някои алергични лекарства съдържат едновременно антихистамин и деконгестант за облекчаване на множество алергични симптоми.