Киста на вулвата МКБ N90.7

› Въведение

› Причини

› Видове кисти на вулвата

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

› Профилактика

Въведение

Кистата на вулвата представлява ограничена кухина изпълнена с течност или друго в областта на външните гениталии. Кистата представлява малко пространство, което се оградено от мембранна тъкан. Тя може да бъде пълна с течност, въздух или други вещества. Кисти се появяват почти навсякъде по тялото, включително и по вулвата. Най-често са доброкачествени. Дали се нуждае една киста от лечение зависи от вида и местоположението и от това дали причинява болка и дискомфорт и дали е инфектирана или не. С терминът вулва се означава външната част на женските полови органи. Към тях спадат големите и малките срамни устни, клиторът и влагалищното предверие.

Причини

Причините за образуване на кисти са разнообразни. Те включват механично триене на кожата, лоши методи на хигиена и обезкосмяване, бактериални инфекции, травми, проблеми в ембрионалното развитие, недостатъчно закърняване на ембрионални канали, запушване на канала за секреция на някои жлези.

Видове кисти на вулвата

В зависимост от произхода си се различават различни кисти на вулвата. Те включват:

• милиум;
• епидермоидна киста;
• киста на бартолиновата жлеза;
• киста на Гартнер;
• вестибуларна муцинозна киста;
• киста на канала на Нук;
• парамезонефрална киста.

Милиум

Вулварните милиуми са с размери 1-2 мм. Те представляват малки бели кисти, който се визуализират под формата на точици и най-често се наблюдават по срамните устни на възрастни жени. По-често те са асимптомни и са случайна находка.

Епидермоидна киста

Епидермоидните кисти най-често се откриват върху кожата на големите срамни устни при жени в средна и напреднала възраст. Те могат да бъдат единични или множествени, спонатанни или следоперативни. Размерите им диаметър достигат до сантиметър. Обикновено не причиняват оплаквания и се откриват случайно.

Вестибуларна муцинозна киста

Муцинозните кисти на вулвата се развиват от малките вестибуларни жлези, които се намират по вътрешната повърхност на малките срамни устни по линиите на Харт. Линията на Харт разделя границите на малките срамни устни и на влагалищното предверие. Муцинозните кисти могат да бъдат открити случайно или да бъдат болезнени при наличие на болка. Те обикновено се развиват между пубертета и четвъртото десетилетие.

Киста на канала на Нук

Кистата на канала на Нук е аномалия в развитието, която се дължи на непълно затваряне на кръглия лигамент. Тя е вквивалент на хидроцеле на семенната връв при мъжете. Клинично се проявява като подуване, разположено в ингвиналната област и големите срамни устни наподобяващо ингвинална херния. Обикновено се открива до петгодишна възраст и подлежи на оперативно лечение.

Киста на Гартнер и парамезонефрална киста

Кистата на Гартнер се развива от остатъци от непълно изчезнал мезонефрен канал. От него при мъжете се обравуват мъжките полови органи, а в женския плод той напълно изчезва. Кистата на Гартнер представлява малка киста разположена по предната вагинална стена.

По време на ембрионалното развитие в 9 гестационна седмица от парамезонефралният канал се развива фалопиева тръба. Остатъците от този канал могат да доведат до образуване на киста. Тя най-често се намира по големите срамни устни. Открива се по време на бременност или по време на пубертета. Диаметърът на кистата е от 1-3 см. Пълна е с бистра кехлибарена течност.

Симптоми

По-голяма част от вулварните кисти са асимптомни и се откриват случайно. В други случаи може да се наблюдава болка по време на секс (диспареуния) или да се описва симптом наречен вагинална бучка. При наличие на Бартолинова киста и остър бартолинит симптоматиката е по-ясно изявена. Прочетете повече за заболяването тук:

» Киста на Бартолиновата жлеза МКБ N75.0

» Абсцес на Бартолиновата жлеза МКБ N75.1

Диагноза

Диагнозата на поставя на базата на обективно изследване. Вулварната киста се забелязва при оглед и палпация. Тя представлява окръглена маса с гладка повърхност, флуктуираща или нефлуктуираща. Понякога е необходимо да се направи кожна биопсия или инцизия.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на киста на вулвата се прави с други възпалителни и невъзпалителни заболявания засягащи външните гениталии на жената. Тук се причисляват съдови лезии (варици), вирусни брадавици, херпес симплекс, рак на вулвата.

Лечение

Лечението е различно в зависимост от вида на кистата. Основните методи са консервативно и оперативно лечение. В консервативносто лечение се включва приложение на различни кремове и мехлеми с цел намаляване и ограничаване на възпалителния процес, ако има такъв. Може да се препоръча налагането на топли компреси върху лезията. При големи кисти, които причиняват ясно изявен дискомфорт на пациента се прилага оперативно лечение.

Профилактика

Профилактиката на кистите на вулвата може да започне още от самата бременност. Необходимо е да се осигурят оптимални условия за развитието на бременността. На по-късен етап от живота на жената е необходимо да се спазват стриктно общите мерки за поддържане на хигиената и здравето на пикочо-пололава система. Те включват ежедневно двукратно измиване с вода, избягване на употребата на ароматизирани продукти за интимна хигиена, използване на презервативи при всеки полов контакт. Необходимо е да се избягва носенето на тясно бельо.

Заглавно изображение: freepik.com