Алкохолен хепатит МКБ K70.1

Черният дроб изпълнява изключително важни функции в организма, като метаболизира и обезврежда различни по вид токсини, лекарства, алкохол, вредни субстанции.

Алкохолните заболявания на черния дроб показват висока честота в световен мащаб, като в зависимост от стадия на развитие на уврежданията върху чернодробните структури се различават отделни стадии на състоянието, някои от които са напълно обратими, други изискват животоспасяващо лечение.

Развитие на алкохолен хепатит (възпаление на черния дроб в резултат от прекомерна алкохолна консумация) се среща при относително всеки трети зависим от алкохола човек.

За развитието на заболяването съдействат различни фактори с водеща роля на продължителната алкохолна консумация, като симптоми може да липсват дълго време и болестта да се открие при развитие на някои от характерните за нея усложнения.

Рискови фактори и причини за развитие на алкохолен хепатит

Както насочва и наименованието на заболяването, възпалението на черния дроб е провокирано от консумация на алкохол, като се среща при лица, които от дълги години (над десет) системно приемат спиртни напитки. Интересна и все още неизяснена особеност е развитието на болестта при едни пациенти и липсата на увреждания при други, също зависими от алкохола.

За появата, развитието и прогресията на алкохолен хепатит с най-важно значение са следните рискови фактори:

• дългогодишна злоупотреба с алкохол: много хора не разбират увреждащото действие на алкохола и смятат, че по няколко питиета на ден имат дори полезен ефект (за отпускане, прочистване едва ли не). Дори по едно питие всеки ден може да окаже увреждащ ефект при предразположени пациенти и да причини стеатоза, а впоследствие и алкохолен хепатит. При други пациенти, приемащи многократно повече питиета всеки ден не се наблюдава развитие на алкохолен хепатит. Роля за този феномен оказват и други фактори, които следва да се вземат под внимание. Алкохолът в комбинация с други фактори действа като катализатор и бавно, но прогресивно уврежда чернодробните структури (и не само). Риск съществува при продължителен прием на ниски до умерени количества, но и при инцидентна консумация на ексцесивни количества
• генетична предиспозиция: особеностите в генетичния материал на всеки отделен човек са от ключово значение и донякъде обясняват появата на болестта при едни пациенти и нейната липса при други, консумиращи по-високи количества алкохол
• подлежащи заболявания: редица подлежащи заболявания, като например вирусен хепатит, захарен диабет, болести на щитовидната или паращитовидните жлези, подагра, метаболитен синдром и други оказват допълнително въздействие и могат да съдействат за развитие на болестта
• продължителен прием на лекарства: редица медикаменти, приемани продължително време, самостоятелно оказват увреждащо действие върху черния дроб, а при комбинация с алкохол ефектът се засилва. Такива например са парацетамол, статини, някои антибиотици (тетрациклини, сулфонамиди, макролиди), анаболни стероиди, противотуберкулозни лекарства, перорални контрацептиви и много други. Полезна и подробна информация по темата може да откриете в раздел Лечения (Лекарства, увреждащи черния дроб)
• наднормено тегло и затлъстяване: проблемите с телесното тегло оказват допълнителен неблагоприятен ефект върху функционалната активност на черния дроб, съдействат за развитие на стеатоза (омазняване, мастна дистрофия на черния дроб), а в комбинация с алкохолна злоупотреба отрицателните въздействия нарастват значително

Установяването и уточняването на причините (освен злоупотребата с алкохол), съдействали за развитие на болестта, има важно значение при изготвяне на индивидуалния терапевтичен план и последващата профилактика.

Симптоми и усложнения при алкохолен хепатит

Симптомите при алкохолен хепатит могат да се проявят скоро след ексцесивен прием на спиртни напитки или след десетки години на злоупотреба с алкохол. Трудно може да се предвиди кога ще се проявят, в каква степен и с или без усложнения.

Най-често при алкохолен хепатит се наблюдава развитие на иктер (жълтеница) с пожълтяване на кожата и лигавиците, пожълтяване на склерите на очите, с възможна промяна в цвета на урината (става по-тъмна) и фекалните маси (стават по-светли). Жълтеницата обикновено се придружава с хронична умора, лек фебрилитет (повишение на телесната температура), главоболие, липса на апетит, гадене, повръщане, слабост, постепенна редукция на телесното тегло, болки в дясно подребрие.

Поради липсата на апетит и другите стомашно-чревни прояви пациентите често страдат и от малнутриция (недохранване) и дефицит на важни витамини и минерали. Акумулацията на течност в корема (развитие на асцит) може да се наблюдава като част от проявите при алкохолен хепатит или като едно от усложненията на болестта.

Обикновено с прогресията на чернодробното увреждане се задълбочават и симптомите при отделните пациенти и значително нараства рискът от поява на различни по вид и тежест усложнения.

Към едни от най-често описваните усложнения, наблюдавани при пациенти с алкохолен хепатит, се включват:

• асцит: натрупването на течност в коремната кухина и значително увеличаване обема и размерите на корема крие допълнителни рискове от инфектиране, увреждане на разположени в съседство органи, притискане и други. Макар да не животозастрашаващо усложнения асцитът изисква своевременна терапия
• варици на хранопровода: вариците на хранопровода крият сериозен риск от кървене в различна степен, което при леките форми води до анемичен синдром, а при тежките и масивни кръвоизливи може да стане причина за летален изход
• неврологични увреждания (енцефалопатия): енцефалопатия се развива често както в хода на алкохолния хепатит (като част от клиничната картина), така и като усложнение на състоянието и включва дезориентация, нарушена координация, нарушения в говора и други, като към най-тежките последици се включва развитието на коматозно състояние
• бъбречна недостатъчност: чернодробните увреждания могат да повлияят неблагоприятно върху нормалното кръвоснабдяване и функционална активност на бъбреците и да провокират развитие на хепаторенален синдром и бъбречна недостатъчност
• цироза: възпалителните изменения в черния дроб в своята прогресия водят неминуемо до развитие на цироза и свързаните с нея рискове и терапевтични затруднения
• чернодробна недостатъчност: чернодробната недостатъчност е най-тежкото увреждане на хепаталните структури, което настъпва обикновено при дългогодишно протичане на подлежащите чернодробни заболявания, изисква спешна терапия и често има летален изход

При приблизително една пета от пациентите с тежки чернодробни увреждания, свързани със злоупотреба с алкохол, се развива цироза, а при липса на лечение при всеки втори пациент настъпва летален изход.

Ранното диагностициране на заболяването и предприемането на съответните мерки за неговото лечение значително намаляват рисковете от поява на усложнения.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при алкохолен хепатит изисква комплексен подход, тъй като заболяването протича идентично с редица други чернодробни увреждания, но терапевтичният подход е различен.

По тази причина обикновено се подхожда индивидуално, като се събира и обработва информацията, получена от някои от долуизброените диагностични методики:

• анамнеза и физикални находки: изключително важна част от разпита на пациента е изясняване на налична алкохолна злоупотреба, честа консумация на по-високи количества алкохол, както и давност на консумацията (особен риск представляват пациентите, приемащи системни спиртни напитки за повече от десет години). Необходимо е и изясняване на подлежащи други системни заболявания, подлежащ хроничен вирусен хепатит, приемани медикаменти и други фактори, които могат да съдействат за появата на алкохолния хепатит. Изясняването на рисковите фактори (освен алкохола), отключили болестта, е в основата на разработването на ефективните профилактични мерки. От физикалните находки с важно значение е установяването на иктер, фебрилитет, хепатомегалия (при палпация на черен дроб), асцит и други прояви на състоянието и някои от неговите усложнения
• лабораторна диагностика: лабораторната диагностика играе важна роля за диагностицирането на алкохолен хепатит, като се извършват подробни кръвни изследвания с фокус върху различните чернодробни ензими и субстанции, отговорни за функционалната активност на черния дроб. С най-високо значение са стойностите на АЛАТ, АСАТ, АФ, ГГТ, които обикновено са повишени при чернодробни увреждания, като се проверява за налична анемия (по нивата на хемоглобин, хематокрит и еритроцити), бъбречни увреждания (следят се концентрациите на урея, креатинин), инсулинова резистентност (проследяват се нивата на кръвната захар и инсулина) и други. Повишените стойности на чернодробните ензими потвърждават чернодробно увреждане, но при много от болестите на черния дроб стойностите са високи, поради което този метод не е достатъчен за охарактеризиране на конкретното болестно увреждане
• образни методи на изследване: образната диагностика представлява високо информативен метод с голямо диагностично значение, чрез който могат да се отдиференцират различните чернодробни увреждания. Най-често се извършва ултразвуково изследване на черния дроб (ехография), а при нужда може да се назначи и КТ (компютърна томография) и/или ЯМР (ядрено-магнитен резонанс)
• чернодробна биопсия: с най-висока диагностична стойност е извършването на хистологично типизиране на материал, получен от чернодробна биопсия. Методът се прилага само при някои пациенти, при наличие на диагностични затруднения и противоречиви резултати от другите изследвания

Диференциалната диагноза при алкохолен хепатит налага изключване на другите видове хепатит (вирусен, автоимунен, в резултат от друго системно заболяване), другите форми на алкохолна болест на черния дроб (фиброза, цироза), неопластични формирования и някои други увреждания на органа в резултат от системни заболявания с различна етиология.

Лечение при алкохолен хепатит

Терапевтичният подход при алкохолен хепатит изисква комплексни мерки, съобразени с индивидуалните особености при всеки отделен пациент.

При някои пациенти с леки до умерени форми на болестта лечението е напълно успешно, като болестта показва обратно развитие с възстановяване на чернодробните структури, докато при други пациенти тежките усложнения са причина за неуспех на терапията и необходимост от чернодробна трансплантация.

Най-често в зависимост от състоянието на пациента се прилагат някои от следните лечебни мероприятия:

• абстиненция и детоксикация: отказът от алкохолна консумация е една от първите стъпки, като нейното успешно реализиране предопределя ефективността от останалите терапевтични методи. При силна зависимост и невъзможност за самостоятелно справяне се препоръчва насочване към специалист и комплексна терапия, включваща психотерапия, поведенческа терапия, при нужда лекарствена терапия и наблюдение. Провеждането на последваща детоксикация на организма има важно значение за по-бързото и успешно възстановяване на увредените чернодробни структури. Подробна и полезна информация по темата може да намерите в раздел Лечение (Лечение при алкохолизъм, Групи за подпомагане при алкохолна зависимост, Намаляване на приема на алкохол)
• пълноценно хранене: при много от зависимите от алкохол пациенти се наблюдава малнутриция в различна степен, което допълнително влошава общия здравословен статус. По тази причина се препоръчва консултация със специалист (гастроентеролог, диетолог) за изготвяне на индивидуален хранителен план, съобразен с индивидуалните показатели на конкретния пациент и съдържащ всички необходими есенциални нутриенти, витамини, минерали. Обикновено се препоръчва и повишен внос с храната на важни антиоксиданти, които се съдържат в най-високи количества в някои плодове, зеленчуци, ядки и други
• медикаментозна терапия: медикаментозно лечение се прилага само при някои пациенти, като все още в световен мащаб липсва единодушно мнение относно ефективността на лекарствената терапия при алкохолен хепатит. Индивидуалният подход е в основата на успешното лечение, като при някои пациенти се постигат отлични резултати, а при други се наблюдава неуспех от приложената медикаментозна терапия. Лекарствената терапия е насочена към редукция на възпалителното огнище в черния дроб, като медикаменти на избор са представители от групата на кортикостероидите (провеждат се краткосрочни лечебни курсове във връзка с рисковете при продължителна употреба), пентоксифилин (при противопоказания за прием на кортикостероиди) и други по преценка на лекуващия лекар. Допълнително се назначават подходящи хепатопротектори в достатъчно високи дози, витамини от група В, добавки за повишаване на здравния статус и други само по преценка на лекуващия лекар (някои добавки могат да окажат допълнително увреждащо действие върху черния дроб)
• трансплантация на черен дроб: при някои пациенти с тежки чернодробни увреждания трансплантацията на черен дроб е единствената ефективна лечебна опция. При пациентите с алкохолни заболявания на черния дроб включването в програма за чакащи за чернодробна трансплантация е усложнено във връзка с предубежденията за рецидив на алкохолната зависимост. Консултирайте се с вашия лекар за възможните опции за провеждане на интервенцията, изискванията и препоръките за включване в съответните програми

При ранно, целенасочено и индивидуализирано лечение резултатите обикновено са много добри, прогнозата изключително благоприятна. Изключително важна част от успешното лечение е доживотният отказ от консумация на алкохол.

Основните профилактични мерки, насочени срещу развитието на алкохолен хепатит, включват разумен и премерен прием на алкохол (за препоръчване в малки количества, инцидентно при повод), повишено внимание при продължителен прием на медикаменти (някои водят до увреждане на черния дроб и в комбинация с алкохол резултатите не закъсняват), редовни изследвания и профилактични прегледи.