Алкохолна мастна дистрофия на черния дроб МКБ K70.0

Заболяванията на храносмилателната система са едни от най-често срещаните в клиничната практика, като се срещат в различна честота в зависимост от локализацията и особеностите на болестния процес.

Често засяган орган е черният дроб, като един от основните увреждащи агенти се оказва алкохолът.

Прекомерната консумация на спиртни напитки, честата злоупотреба, както и приемът на ексцесивни количества се отразява изключително неблагоприятно на черния дроб. Една от най-честите последици е развитието на алкохолна болест на черния дроб.

Състоянието показва сравнително висока честота в световен мащаб, като засяга приблизително в еднаква степен двата пола с лека превенция на мъжкия пол, във връзка с по-честата злоупотреба от тяхна страна.

Заболяването показва различни стадии на протичане, някои от които са напълно обратими, а други налагат сериозни мерки по отношение на запазване на здравословното състояние на засегнатия.

Алкохолна мастна дистрофия на черния дроб е първата и най-лека фаза на алкохолното увреждане на органа, при което в хепатоцитите се натрупват абнормни количества липиди. Те най-често представляват триглицериди, придаващи характерен хистологичен вид на черния дроб.

Състоянието често протича тихо, подмолно, с бавно, но прогресивно увреждане на черния дроб, водейки след себе си увреждания, които не могат да претърпят обратно развитие.

Причини и рискови фактори за развитие на алкохолна мастна дистрофия на черния дроб

Както подсеща самото наименование на заболяването основната причина, водеща до неговото развитие е консумацията на алкохол. Риск представлява системната консумация на малки до умерени количества, както и инцидентният прием на ексцесивни количества алкохол.

Състоянието е известно в медицинските среди още и като стеатоза или омазняване на черния дроб, като се среща и неалкохолна мастна дистрофия, подробна информация за която може да намерите в раздел Заболявания (Други уточнени възпалителни болести на черния дроб, Мастна дегенерация на черния дроб, некласифицирана другаде).

Системната злоупотреба със спиртни напитки води до увреждания на различни органи и системи в организма, като черният дроб е сред първите потърпевши.

При някои пациенти състоянието се развива и прогресира бързо, дори при ниска консумация на алкохол, докато при други не се развива или се развива след дългогодишна злоупотреба, като причините за това не са напълно изяснени, но се счита, че влияние оказват и редица други фактори, като например:

• генетична предиспозиция: счита се, че влияние за развитието на заболяването роля играят някои гени и при наличие на близък родственик с чернодробни увреждания (фиброза, цироза, рак на черния дроб) рискът от развитие на състоянието е по-висок и се налагат съответните превантивни мерки
• проблеми с теглото: наднорменото тегло и затлъстяването са предразполагащ фактор за развитие на алкохолна стеатоза, тъй като улесняват омазняването на черния дроб и подпомагат увреждащото действие на алкохола. Друг проблем с теглото, увеличаващ риска от болестта, е бързата редукция на телесното тегло в комбинация с алкохолна злоупотреба
• други подлежащи заболявания: редица подлежащи заболявания с различен характер и локализация на болестния процес повишават риска от развитие на болестта, като такива например са захарен диабет, хиперхолестеролемия, метаболитен синдром, инсулинова резистентност, поликистоза на яйчниците, хипотиреоидизъм (хипофункция на щитовидната жлеза), хипопитуитаризъм и други
• инфекциозни заболявания: хроничният вирусен хепатит представлява също рисков фактор за развитие на алкохолна мастна дистрофия на черния дроб, като с най-висок риск е хроничният вирусен хепатит С
• прием на медикаменти: продължителната употреба на някои лекарства повишава рисковете от увреждане на черния дроб, особено при злоупотреба с алкохол, като такива например са валпроева киселина, тамоксифен, лекарства, съдържащи естрогени, метотрексат, амиодарон и други, използвани за лечение на различни състояния
• излагане на токсини: професионалните вредности и продължителното излагане на токсини (при агрономи, миньори, заети в химическата и индустриалната промишленост) създават благоприятни условия за увреждане на черния дроб
• холецистектомия: извършването на холецистектомия (оперативно отстраняване на жлъчния мехур) също се счита за рисков фактор за развитие на алкохолна стеатоза

При наличието на някои от гореизброените рискови фактори се налага активна профилактика и предприемане на съответните мерки, свързани главно с минимизиране консумацията на спиртни напитки, пълноценно хранене и лечение на подлежащите заболявания.

Особености и характерни симптоми на болестта

Нормално в черния дроб химично екстрахиращите се липиди не надхвърлят 5 до 6 процента от теглото му, докато при алкохолната мастна дистрофия на черния дроб те могат да са около 40 процента. При това като най-разпространен хистологичен критерий за мастна дистрофия на черния дроб се приема натрупване на липиди под една или друга форма (триглицериди, фосфолипиди и други) в повече от половината от хепатоцитите на изследвания материал. Заедно с това във фазата на мастна дистрофия (стеатоза) настъпват нарушения в синтезирането на протеини, корелиращи с измененията в отделни серумни протеини.

Различават се три форми на алкохолна мастна дистрофия на черния дроб:

• дисеминирана мастна дистрофия: при тази форма липидно натрупване се установява в отделни, пръснати навсякъде в делчето, хепатоцити
• зонална мастна дистрофия: при тази форма в зависимост от месторазположението в делчето на засегнатите хепатоцити може да бъде централна (центролобуларна), интермедиерна и периферна
• дифузна мастна дистрофия: тази форма на алкохолна стеатоза се отличава с това, че във всички хепатоцити се констатира най-често едрокапково липидно натрупване

Често първата и втората форма на алкохолна мастна дистрофия на черния дроб се заместват от по-малко топографско прецизираното понятие „огнищна” мастна дистрофия.

Алкохолната мастна дистрофия на черния дроб може да протече остро или хронично. Остро възникналата мастна дистрофия на черния дроб настъпва след масивна консумация на алкохол. Болните се оплакват от гадене и повръщане, отпадналост, силни болки в областта на черния дроб, леко пожълтяване на кожата и субфебрилитет. Хроничната мастна дистрофия на черния дроб протича в три стадия. В първия стадий болните нямат оплаквания, въпреки хепатомегалията (увеличен черен дроб). С напредване на процеса болните стават неспокойни, нетрудоспособни, повръщат и имат болки в областта на черния дроб. Във втория и третия стадий на заболяването тези симптоми се усилват.

В масовия случай засегнатите пациенти нямат специфични оплаквания при алкохолна стеатоза и заболяването може да бъде открито едва при прогресия на процеса. Редовните профилактични изследвания играят ключова роля, тъй като алкохолната мастна дистрофия на черния дроб подлежи на обратно развитие и възстановяване, докато при прогресия на състоянието се налага провеждане на агресивно лечение, в някои случаи и трансплантация на черен дроб.

Липсата на симптоми и продължителната злоупотреба със спиртни напитки крие риск от развитие на различни по вид усложнения, свързани със състоянието, най-честите от които включват:

• хепатомегалия: увеличението на размерите на черния дроб може да се прояви като симптом на алкохолната стеатоза, но и като следствие от състоянието
• алкохолен хепатит: при алкохолния хепатит се наблюдават гадене, повръщане, фебрилитет, жълтеница и някои системни прояви
• алкохолна цироза: развитието на цироза е сериозно усложнение на състоянието и крие допълнителни рискове, освен свързаните с проявите на болестта (асцит, кървене, чернодробна хипертония, неврологични увреждания), но също и повишен риск от развитие на туморен процес
• чернодробна недостатъчност: чернодробната недостатъчност е най-тежкото увреждане на органа, при което се налагат спешни, животоспасяващи и животоподдържащи лечебни мероприятия

Ранното откриване на състоянието и предприемането на съответните лечебни и профилактични мерки намалява значително рисковете от развитие на усложнения и значително подобрява прогнозата при отделните пациенти.

Диагностициране на алкохолна мастна дистрофия на черния дроб

Поради оскъдната симптоматика често поставянето на диагнозата е труден процес и налага комплексен подход с обработка на информацията, получена от различни диагностични методики.

Най-често за диагностициране на алкохолна мастна дистрофия на черния дроб се прилагат следните диагностични подходи:

• анамнестични данни: необходим е подробен разпит на пациента за ежедневните количества приет алкохол, честота на консумация, злоупотреба, както и прием на медикаменти, подлежащи заболявания, вирусен хепатит и други. Подробната анамнеза повишава бдителността на опитния клиницист, но не може да подпомогне различаването на отделните увреждания на черния дроб
• физикални находки: клиничният преглед включва оглед на кожа, лигавици и склери (за наличие на иктер), измерване на телесната температура, палпация на черния дроб (често се установява увеличен в различна степен), търсене на прояви на сериозно чернодробно увреждане (характерни промени по дланите, варици, телеангиектазии, асцит и други)
• лабораторна диагностика: с важно значение е лабораторната диагностика при изследването на кръв (рядко се назначава и изследване на урина, тъй като информативната стойност е ниска). Често се назначава изследване на пълна кръвна картина (за следи от анемия), чернодробни ензими (АСАТ, АЛАТ, алкална фосфатаза, гама глутамил трансфераза), нива на белтъците и други, като повишените им нива говорят за налично чернодробно увреждане. Проследяват се и нивата на холестерола и триглицеридите (липиден профил), като често е налице хиперхолестеролемия и хипертриглицеридемия. Наличието на хипергликемия и високи нива на кръвната захар без подлежащ диабет налага проследяване и на инсулиновите нива за изключване на инсулинова резистентност и метаболитен синдром
• образни методи на изследване: с висока информативна стойност са различните образни методи на изследване, като най-често се стартира с извършване на ехография на черния дроб (ултразвуково изследване), при което се онагледяват мастните натрупвания на органа, наличието на увеличение на размерите и някои от особеностите на стеатозата. При нужда се налага провеждане и на компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други по преценка на лекуващия лекар. Образната диагностика често не може самостоятелно да потвърди диагнозата, поради което може да се наложи извършване на биопсия
• биопсия на черния дроб: хистологичното изследване на парченце от черния дроб е методът с най-високо информативно значение, който поставя сигурна диагноза. Биопсия се извършва само при някои пациенти, при които са налице съмнения за неопластичен процес или са налице противоречиви данни и не може да бъде поставена диагноза

Диференциалната диагноза включва различаване от другите форми на стеатоза (неалкохолни), от отделните стадии на чернодробното увреждане (хепатит, фиброза, цироза), други увреждания на черния дроб с автоимунна, възпалителна или друга етиология, както и от някои системни заболявания, протичащи с увреждане на чернодробните структури.

Лечение при алкохолна мастна дистрофия на черния дроб

Липсва специфично лечение на заболяването, като терапевтичният подход се определя индивидуално в зависимост от особеностите на болестния процес и цялостното здравословно състояние при конкретния пациент, а мерките обикновено са комплексни.

Най-често се препоръчва:

• прекратяване приема на алкохол: преустановяване употребата на алкохол е една от първите стъпки, които се предприемат при стартиране на лечението, тъй като алкохолът е главният виновник за появата, развитието и прогресията на болестта. Препоръчва се провеждане на детоксикация, включване към специални групи за подкрепа и подпомагане на пациента по всевъзможни начини (при нужда и с медикаментозна терапия, психотерапия и други) за прекратяване приема на спиртни напитки. При ранно назначаване на тези мерки състоянието е напълно обратимо
• пълноценно хранене: здравословното, пълноценно и богати на есенциални нутриенти хранене е в основата на оптималното възстановяване не само на чернодробните структури, но и на организма като цяло. Препоръчва се диета, богата на антиоксиданти, съдържащи се главно в пресните плодове и зеленчуци, ядки, пълнозърнести храни, семена и други. При необходимост пациентите могат да бъдат насочени към диетолог за изготвяне на индивидуален хранителен план
• плавна редукция на теглото: при наличие на наднормено тегло и затлъстяване е доказано, че прекратяване приема на алкохол в комбинация с редукция на теглото дори само от порядъка на пет процента води до значимо подобрение състоянието на пациентите. Необходима е консултация със специалист, тъй като се препоръчва плавно намаляване на телесното тегло (бързата редукция на килограмите крие риск от влошаване на състоянието). Необходимо е повишаване на физическата активност в комбинация с подходяща диета
• прием на хепатопротектори: за възстановяване на чернодробните структури се препоръчва допълнителен прием на хепатопротектори, съдържащи бял трън, артишок, глухарче, шизандра, куркума, цикория, аминокиселини, витамини от група В и други по преценка на лекуващия лекар
• контрол над липидния профил: при някои пациенти повишаването на физическата активност, промените в храненето и редукцията на килограмите води до нормализиране на липидния профил, но при други може да се наложи и допълнително провеждане на медикаментозна терапия за контрол на холестерола и триглицеридите. Най-често се използват лекарства от групата на статините (аторвастатин, симвастатин), секвестранти на жлъчни киселини (колестирамин), инхибитори на усвояването на холестерола (езетимиб), подходящи добавки и други
• лечение на подлежащи заболявания: лечението на подлежащите заболявания (диабет или инсулинова резистентност, болести на щитовидната жлеза, сърдечни проблеми, инфекции, стомашно-чревни увреждания и други) има ключово значение за намаляване на вредните последици не само върху черния дроб, но и върху целия организъм

Комплексните и своевременни мерки при алкохолна мастна дистрофия на черния дроб значително подобряват прогнозата на заболяването и минимизират рисковете от поява на сериозни усложнения.

Основните профилактични мерки са насочени към ограничаване на вредните навици, включително и приема на алкохол, поддържане на нормално телесно тегло, контрол над подлежащите заболявания и редовни профилактични прегледи и изследвания.