Абсцес на червата МКБ K63.0

Към рубриката други болести на червата се включва сравнително рядко описваното в клиничната практика състояние с формиране на абсцес на червата. Заболяването е рядко, като по-често се явява усложнение на друго подлежащо заболяване на интестиналния тракт, протича с неспецифични прояви, показващи голяма вариабилност в тежестта и интензивността и изискващо своевременно лечение за минимизиране риска от поява на различни по тежест усложнения.

Абсцес на червата: етиология, особености, симптоми

Гнойно възпалителен процес в стената на тънките и дебелите черва, ограничен от капсула, се нарича абсцес на червата. Това е медицинско състояние, при което има подутина на червото, в резултат от събиране на гнойна колекция, насъбрана в ограничен участък от червото.

Етиологията на заболяването често е комплексна, като различни фактори благоприятстват формирането на абсцес.

Най-честата причина за развитие на абсцес е инфекция. Дивертикулите са най-широко разпространен източник на инфекция, отговорен за образуване на абсцес. Други източници са перитонит, апендицит, възпалителни заболявания на червата, включително болест на Крон, улцерозен колит, инфекциозен колит (туберкулоза, тиф, амебиаза), псевдомембранозен колит, исхемичен колит, радиационен и химически индуциран колит.

Предразполагащи фактори, създаващи благоприятен терен и развитие на абсцес при наличие на подходящи условия, са напредналата възраст, наличието на други подлежащи заболявания, имунен дефицит с различна етиология, дългогодишен и лошо контролиран захарен диабет, предшестваща коремна операция, подлежаща язвена болест (при перфорация на язвата), травма в коремната област и други.

Развитието на инфекция и засягането на червата от нея може да се осъществи и в отдалечени органи, като разпространението на микробните агенти може да се осъществи по съседство, по кръвен път или по-рядко по лимфен път.

Клиничното протичане на заболяването показва изключително голяма вариабилност при отделните пациенти, като симптомите варират от леко маркирани до степен на тежко увредено общо състояние.

Клиничната картина при формиране на интестинален абсцес се определя до голяма степен и от причините, провокирали появата на увреждането, както и от общото състояние на пациента. Най-често се описват някои от следните прояви:

• локални прояви: пациентите често се оплакват от болка, локализирана по хода на интестиналния тракт, като болката може да е остра, пронизваща или тъпа, може да е постоянна или интервална, може да бъде локализирана в определена зона или да обхваща дифузно целия корем. При някои пациенти коремната болка може да ирадиира и да обхване гърба, раменния пояс, гърдите
• стомашно-чревни прояви: възможни са гадене, повръщане, персистираща диария (която не се повлиява от стандартно използваните средства и мерки), тенезими (болезнени позиви за дефекация), подуване на корема, липса на апетит и други
• общи симптоми: отпадналост, висока температура и втрисане, хронична умора и слабост, редукция на телесното тегло, възможна е поява на кашлица в някои случаи и други

Ако абсцесът не се диагностицира и лекува своевременно, може да перфорира в съседни органи или коремната кухина, да се развие бактериемия, генерализиран сепсис и шок, възможно е формиране на фистули, развитие на перитонит и други тежки усложнения, изискващи спешна медицинска намеса и лечение.

Диагностика и лечение при абсцес на червата

Поставянето на диагнозата при интестинален абсцес може да се окаже голямо предизвикателство, заради неспецифичните прояви и честото припокриване с други, идентично протичащи заболявания. При пациенти с подлежащи, диагностицирани възпалителни болести на червата, включително и дивертикули, състоянието може да се предположи (развитие на усложнение на основното заболяване, макар и с ниска честота на проявление).

Затруднения представляват случаите, при които липсват други известни подлежащи заболявания във връзка с ниската честота на заболяването, неспецифичното протичане и необходимостта от провеждане на различни по вид и многобройни изследвания.

Клинико-лабораторните находки и анамнезата рядко са особено информативни, но могат да загатнат за тежестта на болестния процес или да се изясни в хода на разпита на пациента за въздействието на определени рискови фактори (операция, травма и други). С важно информативно и диагностично значение са резултатите от образни методи на изследване (ехография, рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други).

Ехографията може да покаже задебелена стена на засегнатия участък на червата, добре дефинирана окръглена, хипоехогенна сянка. Фиброколоноскопията доуточнява състоянието.

Терапевтичният подход при пациентите с абсцес на червата се определя строго индивидуално в зависимост от общото състояние на пациента, диагностичните находки, наличието на развили се усложнения.

Обикновено терапията бива консервативна (лекарствена терапия, общи мероприятия) или оперативна, а често се налага и комбиниран подход.

При всички пациенти се налага провеждане на подходяща антибиотична терапия във връзка с инфекциозната етиология на абсцеса, като се предпочитат лекарствата с широк спектър и бърз ефект.

При възможност предварително се изследва секрет с последваща антибиограма за определяне чувствителността на изолираните бактериални агенти, а при невъзможност за извършването им се назначава емпирично лечение с широкоспектърни средства. Допълнително може да се наложи назначаване на противовъзпалителни средства, аналгетици (обезболяващи), кортикостероиди, ензимни препарати, парентерални вливания, включително и парентерално хранене и други.

За дефинитивно лечение на абсцеса се налага хирургична намеса с извършване на дренаж под обстойно и внимателно наблюдение с помощта на образните методи на диагностика.

Пълният дренаж, почистването на абсцеса и антибиотична профилактика намаляват риска от последващи усложнения. Рискът от рецидив нараства при непълно почистване на абсцесната кухина.

Профилактиката на заболяването включва адекватен контрол и лечение при налични подлежащи заболявания, криещи риск от абсцедиране в хода на своята прогресия. Редовните изследвания в рамките на една до две години след успешното лечение позволяват ранно откриване при рецидив на състоянието.

Прогнозата при абсцес на червата е трудно да бъде определена, като лоши прогностични фактори са наличието на развили се усложнения, силно увреденото общо състояние на пациента и закъснението в назначаването на ефективно лечение.

Заглавно изображение: freepik.com