Друг карцином in situ на млечната жлеза МКБ D05.7

Карциномите in situ се означават като предраково състояние. Нормално структурата на млечните жлези се състои от 15-20 дяла (лобули), разположени радиално - lobi glandulae mammariae. Лобулите представляват жлезистата част на гърдите, мястото където се секретира млякото, което след това се предвижва през млечните канали към гръдната сисица - papilla mammae, наречена още мамила (зърно).

Подробна информация за анатомичното устройство на млечната жлеза може да прочетете при:

Анатомия на млечна жлеза (Glandula mammaе)

Патогенеза

Карциномите произхождат основно от каналите и лобулите и когато не "напускат" тези структури, те се означават като карцином in situ. След като карциномите in situ са нараснали и са преминали извън млечните канали или лобулите, те вече се означават като "инвазивни" или "инфилтриращи" карциноми, което означава, че туморните клетки вече имат потенциала да се разпространяват (метастазират) в други части на тялото.

Съществуват 3 типа карциноми in situ на млечната жлеза:

• Лобуларен карцином in situ (Lobular carcinoma in situ - LCIS) - технически не е рак, но понеже е маркер за развитието на всички видове неинвазивни и инвазивни карциноми на гърдата, често се разглежда като форма на карцином. Подробна информация за този карцином in situ може да намерите в съответното МКБ D05.0 Лобуларен карцином in situ;
• Дуктален карцином in situ (DCIS), познат и като интрадуктален карцином in situ, е неинвазивено, потенциално злокачествено и все още ограничено до млечните канали (ductuli lactiferi) новообразувание, където ракът на гърдата се развива най-често. Подробно описание за този карцином може да намерите в МКБ D05.1 Интрадуктален карцином in situ;

Третата неинвазивна форма на рак на гърдата, разглеждана в МКБ D05.7 Друг карцином in situ на млечната жлеза, е Болест на Пейджет на зърното (Paget disease of the nipple). Това е рядка форма на рак на гърдата, която представлява само 1% от всички случаи на рак на гърдата. Заболяването започва в каналите и се разпространява към кожата на зърното и ареолата (пигментираната част около зърното на гърдата). Симптомите може да включват образуване на люспи, зачервяване или секреция от кожата на засегнатата област, както и парене или сърбеж. Болестта на Paget на зърното може да бъде свързана или с карцином in situ, или с инвазивен рак на гърдата.

Болест на Пейджет на зърното (Paget disease of the nipple)

Болестта на Пейджет на зърното се характеризира с клетки на Paget - това са големи клетки с чиста цитоплазма (без включвания) и ексцентрично (нецентрално) разположени, хиперхромни (интензивно оцветени) ядра. Раковите клетки нарушават нормалната епителна бариера и това води до натрупване на екстрацелуларна (извънклетъчна) течност върху повърхността на кожата, което води до образуване на корички върху кожата на ареолата.

Диагноза

Препоръчаните тестове за изследване са мамография (рентгеново изследване, което изобразява структурата на гърдите) и биопсия (процедура, при която се взима парченце от тъкан за изследване), а понякога и цитопатология (определяне на болестните изменения на клетката). Болестта е трудна за диагностициране, тъй като има голяма прилика с дерматит и екзема.

Лечение

Лечението на болестта на Paget на зърното включва лумпектомия (операция за премахване на засегнатата зона, както и здравите тъкани, които я заобикалят. Тази интервенция позволява да се запази голяма част от гърдата, като в зависимост от обема на отстранената тъкан, обикновено се избягва нуждата от реконструкция на гърдата) или мастектомия (премахване на засегнатите гръдни тъкани, ареолата, кожата и зърното, а евентуално и подмишничните лимфни възли. При нужда се извършва реконструкция на гърдата).
Химиотерапия и/или радиотерапия също може да се използват, но специфичното лечение зависи от особеностите на злокачествения процес.

Атипична хиперплазия на гърдата (АХГ)

Атипичната хиперплазия на гърдата (АХГ) е друго състояние, което се включва МКБ D05.7 Друг карцином in situ на млечната жлеза.

Атипичната хиперплазия е преканцерозно състояние, което засяга клетките на гърдата. АХГ се характеризира с натрупване на анормални клетки в каналите на жлезата (атипична дуктална хиперплазия) или в лобулите (атипична лобуларна хиперплазия).

Атипичната хиперплазия не е рак, но тя може да бъде предшественик за развитието на рак на гърда. С течение на времето, ако атипичните клетки поддържат деленето си и стават все по-необичайни, състоянието може да бъде класифицирано като неинвазивен рак на гърдата (карцином in situ) или инвазивен рак.

Атипичната хиперплазия не предизвиква специфични признаци и симптоми, като обикновено се открива при биопсия, направена при изследване на гърдата поради друго заболяване или аномалия, намерена при мамография.

Патогенеза

Не е ясно каква е причината за атипичната хиперплазия. АХГ се развива, когато клетките на гърдата се променят по брой, размер, форма, начин на растеж и външен вид. Разположението на анормалните клетки в тъканта на гърдата - лобулите или млечните канали - определя дали клетките са атипична лобуларна хиперплазия или атипична дуктална хиперплазия.

Атипичната хиперплазия се смята, че е част от многоетапен процес, при който постепенно се развива рак на гърдата. Процесът започва, когато нормалното развитие и растеж на клетките се наруши, което води до свръхпроизводство на нормално изглеждащи клетки (хиперплазия). Атипичната хиперплазия се развива, когато излишните се натрупват една върху друга и започват да добиват анормален вид. Анормалните клетки могат да продължат да се променят и да се размножават, развивайки се до неинвазивен рак (in situ), при който раковите клетки остават само в областта, в която са започнали да растат. Ако не се лекуват, раковите клетки може в крайна сметка да се развият до инвазивен рак, засягайки околните тъкани, кръвоносните или лимфните съдове.

Жените с атипична хиперплазия имат риск от рак на гърдата, който е четири пъти по-висок, отколкото при жени, които не са с атипична хиперплазия. Жените, диагностицирани с атипична хиперплазия преди 45-годишна възраст са с по-голям риск от развитие на инвазивен рак на гърдата, в сравнение с по-възрастни жени.

Атипичната хиперплазия обикновено се открива след биопсия, за да се оцени съмнителната област, намерена на мамография (рентгеново изследване на жлезата) или по време на клинично изследване на гърдата.

Диагноза

Диагнозата на атипичната хиперплазия може да доведе до хирургична биопсия (лумпектомия или широка местна ексцизия), за да се премахнат всички засегнати тъкани.

Проследяване

Проследяването на атипичната хиперплазия на гърдата за евентуално развитие на рак включва:

• самоизследване на гърдите, за да се открият някакви необичайни промени на гърдата;
• клинично изследване на гърдата от лекуващия лекар веднъж или два пъти годишно;
• скринингова мамография всяка година;
• скринингово изследване с магнитен резонанс (MRI), в зависимост от други рискови фактори, като например фамилна анамнеза или генетично предразположение към рак на гърдата;

Превенция

За да се намали риска от развитие на рак на гърдата може:

• да се приемат превантивни лекарства - селективни естроген-рецепторни модулатори (SERM), като тамоксифен или ралоксифен. Тези лекарства блокират свързването на естрогена с рецепторите му в тъканите на гърдата;
• избягване на хормонална терапия при менопауза;
• обмисляне на профилактична мастектомия;

Заглавна инфографика: www.cancer.gov