Лобуларен карцином in situ МКБ D05.0

Паренхимът на млечните жлези при жените се състои от 15-20 радиално разположени дяла (лобули) — lobi glandulae mammariae, изолирани един от друг чрез стромата на жлезата. Лобулите са жлезистата част на гърдите, където се секретира млякото, което след това се придвижва през млечните канали към зърното.

Подробна информация за анатомичното устройство на млечната жлеза може да прочетете при:

Анатомия на млечна жлеза (Glandula mammae)

По-голямата част от случаите с рак на гърдата започват в каналите на млечната жлеза, но някои видове рак започват и в лобулите.

Съществуват две състояния, които се означават като лобуларен карцином:

• лобуларен карцином in situ, наричан още и лобуларна неоплазия;
• инвазивен лобуларен карцином, познат и като инфилтративен лобуларен карцином;

Лобуларен карцином in situ

Лобуларният карцином in situ (Lobular carcinoma in situ - LCIS) технически погледнато не е рак, но тъй като е маркер за развитието на всички видове инвазивни и неинвазивни карциноми на гърдата, често се разглежда като форма на карцином на гърдата.

При LCIS се наблюдават анормални клетки в млечните жлези, като тези клетки рядко се разпространяват извън лобулите към други части на гърдата или тялото.

Повечето жени, които са диагностицирани с лобуларен карцином in situ, все още не са преминали през менопауза. В един от всеки два случая са засегнати множество лобули на гърдата, а в 1/3 от случаите се наблюдават изменения и в двете гърди.
Една от всеки четири жени с това състояние ще развие инвазивен карцином в следващите 15 години, като при по-голямата част от тези случаи началото е в млечните канали и по-рядко в лобулите и двете гърди.

Клинична картина

Лобуларният карцином in situ не предизвиква признаци или симптоми. Открива са случайно — например след биопсия на бучка или променена област на гърдата.

Причини за развитие

Не са изяснени точните причини за развитие на LCIS. Заболяването се развива, когато в клетки на лобулите се развиват генетични мутации, които причиняват клетъчна атипичност. Променените клетки си остават в лобулите и не се разпростират извън тях, т.е. не инвазират съседните тъкани. LCIS не е рак, но увеличава риска от развитие на инвазивен рак на гърдата.
Смята се, че при жени, диагностицирани с LCIS, рискът за развитие на рак на гърдата е около 20%.

Рискови фактори

Въпреки че няма точна причина за развитие на заболяването, все пак има някои рискови фактори, които благоприятстват появата му:

• фамилна анамнеза за карцином на гърдата — ако един или повече роднини за били диагностицирани с това заболяване;
• прием на хормонална заместителна терапия при менопауза;
• жени след 40-годишна възраст, въпреки че карциномът in situ е по-често срещан при по-възрастни жени, които вече са навлезли в менопауза;

Диагноза

Ранната диагноза на лобуларния карцином in situ е трудна, като причината за това е липсата на симптоми, а в повечето случаи не се забелязва и при рутинни скринингови мамографии, като причината за това е, че при LCIS не се образуват калцификати в определени клетки на жлезата, за разлика от други подобни състояния.

Най-често този карцином in situ се диагностицира след биопсия на гърда, като обикновено биопсията се прави, за да се преценят някои други аномалии, открити при физикален преглед или мамография. Резултатите от биопсията могат да бъдат много сходни с тези като при често водещия до инвазивен карцином на гърдата — Интрадуктален карцином in situ мкб D05.1. Това е и причината изследването да бъде повторено.

Лечение

По-голямата част от жените с лобуларен карцином in situ не се нуждаят от незабавно оперативно лечение или лекарства. Вместо това се препоръчва внимателно проследяване на текущото състояние, което означава редовни самоизследвания на гърдите, редовни посещения при личния лекар, както и рутинни мамографии, а при наличие на рискови фактори или фамилна анамнеза за рак на гърдата — магнитен резонанс (MRI).

При определени обстоятелства може да се наложи приемането на антиестрогенни препарати като тамоксифен или ралоксифен. Тези лекарства намаляват чувствителността на тъканите на гърдата към естроген и често се използват при жени с фамилна анамнеза за рак на гърдата, при които има повишен риск за поява на болестта, като тези медикаменти намаляват вероятността за развитие и растеж на инвазивен рак на гърдата.

Някои от пациентките избират да се подложат на превантивна хирургия - операция, наречена профилактична мастектомия. При тази манипулация се премахват едната или двете гърди, като по този начин значително се намалява риска за развитие на карцином в бъдеще.

Заглавно изображение: www.radiologyarchives.com