Интрадуктален карцином in situ МКБ D05.1

Най-често срещаният тип рак на гърдата при жени е дукталният карцином на млечната жлеза. Заболяването се разделя на два вида:

• инвазивен дуктален карцином (IDC) - инфилтрираща, злокачествена и анормална пролиферация на неопластични клетки в тъканите на гърдата;
• дуктален карцином in situ (DCIS), означаван и като интрадуктален карцином in situ - неинвазивен, потенциално злокачествен и все още ограничен до млечните канали (ductuli lactiferi), където ракът на гърдата се развива най-често;

Подробна информация за анатомичната структура на млечната жлеза ще намерите в:

Анатомия на млечна жлеза (Glandula mammae)

Иинтрадуктален карцином in situ

Интрадукталният карцином in situ e най-често срещания тип неинвазивен рак (преканцероза) на гърдата при жени. При това състояние има развитие на ракови клетки в млечните канали на жлезата, но тези клетки не са излезли извън каналите и не са засегнали околните тъкани. Затова и карциномът се означава като "in situ" (на място).

DCIS обхваща широк спектър от заболявания, вариращи от нискостепенни лезии, които не са животозастрашаващи, до високостепенни лезии, които могат да "крият" огнища на инвазивен рак на гърдата.

Класификация

Класификацията на заболяването е в зависимост от:

• хистологичния модел - солиден, крибриформен, папиларен и микропапиларен;
• степента на развитие - високо-, средно- или нискостепенни;
• наличие или не на комедо хистология;

Клинична картина

Интрадукталният карцином in situ обикновено не дава симптоматика, но въпреки това може понякога да се появят: бучка в гърдата, кървав секрет от зърното, набръчкана кожа или други кожни промени, както и удебелена област под кожата.

Етиология

Точните причините за развитие на заболяването са неясни, като се смята, че редица фактори могат да имат роля в развитието на DCIS:

• напредналата възраст;
• фамилна анамнеза за доброкачествено заболяване на гърдата, като например атипична хиперплазия;
• фамилна анамнеза за рак на гърдата;
• първа бременност след 30-годишна възраст;
• приемането на естроген и прогестерон като заместителна терапия след менопауза;
• генетични мутации, които увеличават риска от рак на гърдата, като например гените за рак на гърдата - BRCA1 и BRCA 2;

Дуктален карцином in situ

Дукталният карцином in situ най-често се открива по време на мамография, направена при скрининг за рак на гърдата. Ако са налице подозрителни области - сенки или ярко бели петънца (микрокалцификати) - е препоръчително да се направи повторна мамография. Ако е необходима по-подробна информация, следващата стъпка е ултразвук, магнитен резонанс (MRI) или биопсия на гърдата.

Диагноза

При DCIS могат да се приложат няколко вида биопсии:

• широкоиглена биопсия - лекарят използва широка куха игла, за да вземе тъканна проба от засегната област, а самите проби се изпращат в лаборатория за анализ;
• стереотактична биопсия - при този тип биопсия също се взима тъканна проба чрез куха игла, но с помощта на стерео изображения - мамографски образи на една и съща област, разгледана под различни ъгли;
• хирургична биопсия (широка местна ексцизия или лумпектомия) - ако резултатите от споменатите по-горе биопсии показват области с карцином in situ, трябва да се обсъди възможност за хирургично отстраняване на по-широка област от гърдата, за да се направи анализ;

Лечение

Лечението при интрадукталния карцином in situ има висока вероятност за успех, като в повечето случаи възможностите включват:

•  лумпектомия и радиационна терапия - лумпектомията представлява операция за премахване на зоната с DCIS и полето здрави тъкани, които го заобикалят. Тази процедура позволява да се запази голяма част от гърдата, като в зависимост от количеството на отстранената тъкан, обикновено елиминира нуждата от реконструкция на гърдата. Лумпектомия, последвана от лъчева терапия е най-честото лечение на DCIS;
• обикновена мастектомия - отстраняване на засегнатите гръдни тъкани, кожата, ареолата и зърното, а евентуално и подмишничните лимфни възли (сентинелна биопсия на възел). Ако е необходимо, след мастектомията се извършва реконструкция на гърдата;

При лъчевата терапия се използват високоенергийни лъчи (напр. рентгенови), които убиват раковите клетки. Лъчетерапията след лумпектомия намалява вероятността DCIS да рецидивира (повтори) или да прогресира до инвазивен рак. Вид радиационна терапия, наречена външно лъчева терапия, е най-често използваната лъчетерапия при DCIS.

При някои от случаите се прилага само лумпектомия или комбинацията от лумпектомия и лекарството тамоксифен.