Перуника, Ирис

Перуника, Ирис (Iris germanica) представлява многогодишно, коренищно растение, което цъфти от средата до късна пролет. Нарича се още тъжак, замбак, градинска перуника. Използва се главно в сухо състояние, като се смята, че е добро средство при белодробни оплаквания, кашлица и дрезгав глас, но сега се цени повече заради приятния виолетов аромат на корена му, отколкото за всяка друга употреба. Коренът от перуника обикновено се използва в комбинация с други билки и може да се намери в хомеопатични разреждания и чайове. Растението се класифицира към семейство Iridaceae (Перуникови).

Устройство на ирис

Iris germanica расте до 120 см височина и 30 см ширина. Растението е с право стъбло, което се разклонява на върха. Корените могат да стигнат до 10 см дълбочина. Коренището е месесто. Листата са мечовидни, синьо-зелени. Цветовете са обагрени в лилаво, синьо, кремаво и бяло. Цъфти през април-май. Семената узряват от юли до август месец. Видът е хермафродит (има мъжки и женски плодни органи) и се опрашва от насекоми.

Изображение: Hüseyin Cahid Do?an, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на ирис

Растението произхожда от Южна Европа. Много често се среща свободно в Италия, освен отглеждането му там. Култивира се в Мароко. В Англия е най-често срещано в градините и с право заслужава своята популярност, тъй като расте и цъфти добре в най-неплодородните местности. Перуниката се отглежда като културно и декоративно растение. Може да расте на полусянка (светла гора) или без сянка. Не е влаголюбива.

Използваема част на ирис

Изображение: Hüseyin Cahid Do?an, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Използват се корените на растението, които се измиват, почистват и се изсушават на сянка или в сушилни. Коренът се събира в края на лятото и началото на есента и се суши за по-късна употреба. Той, изсушен и смлян на прах, се използва като овкусител за храна, в козметиката и парфюмерийната индустрия. Процесът на сушене може да отнеме няколко години, за да развие суровината пълния си аромат. Пресните корени имат мирис на пръст, а характерната виолетова миризма се развива постепенно в процеса на сушене и достига своя максимум най-малко за две години, а след това дори се засилва. Този аромат продължава да се подобрява при съхранение, достигайки своя връх след около три години.

Когато са пресни, коренищата са изключително люти и при дъвчене предизвикват остър вкус в устата, който продължава няколко часа. Тази тръпчивост се разсейва почти напълно, когато се изсушат, вкусът тогава е леко горчив, а миризмата приятна, близка до тази на теменужки, въпреки че в прясно състояние коренищата са практически без мирис. Загубата на тръпчивост изглежда се дължи на изчезването на летливия тръпчив фактор при изсушаване на коренището.

Химичен състав на ирис

Билката съдържа следните вещества

• етерично масло;
• глюкозид иридин;
• изофлавон иригенин;
• изофлавон ирилон;
• нишесте;
• дъбилни вещества;
• мазнини;
• захар; смола; слуз; горчив екстракт.

Лечебни свойства и приложение на ирис

Твърди се, че корен на прах от ирис действа като добро емфие, полезно за възбуждане на кихане и за облекчаване на случаи на силно главоболие. От време на време се дъвчат парчета от изсушения корен, за да се преодолее неприятен дъх.

Свойства на ирис

• аналгетично;
• секретолитично;
• отпуска гладката мускулатура на дихателните пътища;
• намалява болката при поникването на зъби, при малките деца;
• диуретично;
• отхрачващо;
• стомашно тонизиращо средство.

Билката се приема вътрешно при лечение на кашлица, катар и диария. Външно се прилага при дълбоки рани. Сокът от пресен корен е силно средство за пречистване с голяма ефективност при лечение на воднянка.

Състояния и заболявания, при които се прилага ирис

• колити; гастрити;
• бронхити;
• зъбобол; мигрена;
• язва;
• кожни заболявания;
• рак;
• възпаление на далака;
• проблеми с черния дроб; проблеми с бъбреците;
• запек, подуване на корема;
• лош дъх; за подобряване на апетита и храносмилането;
• пречистване на кръвта;
• стимулиране на жлезите;
• предизвикване на повръщане; като очистително средство;
• болки в мускулите и ставите; болки в гърба, причинени от седалищния нерв (ишиас);
• подуване (възпаление) на далака.

Коренът от перуника понякога се прилага директно върху засегнатата област - полипи в носа, никнене на зъби, тумори, белези, болки в мускулите и ставите, изгаряния и порязвания.

Масло от ирис

Изображение: Georg Buzin, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Основната съставка на корена на ириса е масло (0,1 до 0,2 процента), жълтеникаво-бяло до жълто на цвят, съдържащо около 85 процента миристинова киселина (без мирис, която изглежда се освобождава от мазнина, присъстваща в коренището, по време на процеса на парна дестилация).

Ароматната съставка на маслото от ирис е течен кетон, наречен айрон, на който се дължи миризмата, наподобяваща виолетка (въпреки че не е абсолютно идентичен с маслото от виолетки, получено от естественото цвете). Айронът е довел до използването на стрит на прах корен от ирис при приготвянето на прахове Violet, които дължат много малка част от аромата си на истинския мирис Violet. Той е изолиран за първи път от видния химик Тиман и формира основата на неговите изследвания върху изкуствения мирис Violet. През 1893 г. той успява да изготви съюзно тяло, наречено Ionone и което има миризма, дори по-подобна на тази на истинска виолетка, отколкото на айрон. Сега се произвежда до голяма степен за търговията с парфюми, за производство на тоалетни води и екстракти за носни кърпички. Откриването на Ionone, който струва около една осма от естественото масло виолетка, популяризира парфюма Violet до огромна степен: повечето от по-евтините парфюми Violet на пазара не съдържат и следа от истинско виолетово масло, а са направени изцяло с изкуствения Ionone.

Начин на употреба на ирис

• запарка - една чаена лъжичка от нарязани корени се запарва с 1 чаша вряла вода. Оставя се да кисне около 1 час. Прецежда се и се пие по 1 кафена чаша, три пъти дневно, преди ядене;
• за външна употреба се приготвя извлек от 1 чаена лъжичка нарязани корени, които се накисват в 1 чаена чаша вода. Оставят се да киснат около 7-8 часа. Извлекът се използва един ден.

Други употреби на ирис

• използва се в парфюмерията и козметиката;
• при производството на пасти, пудри, сапуни и други.

Коренът е източник на прах от ирис, който има аромат на теменужки. Получава се чрез смилане на изсушен корен. Използва се много като фиксатор в парфюмерията, като съставка на пасти за зъби, освежители за дъх, потпури, сашета и помади, и като овкусител на храна. Коренът от перуника се влага широко в пудри за лице и друга козметика, докато хората не забележат, че причинява алергични реакции. Дори удължава аромата на другите масла.

Коренът е бил изгарян в огньове, за да се подслади миризмата в стаята. Сокът от корена понякога се използва като козметично средство, а също и за премахване на лунички по кожата. От него се получава черна боя. От цветовете на ириса се получава синя боя. Семената се използват като броеници.

Растенията могат да се отглеждат за почвено покритие, като гъстата подложка от корени изключва всички плевели.

Стритият на прах корен от ирис понякога се поставя във вода за изплакване при пране, като придава освежаващ аромат на бельото. Коренът от ирис, смесен с анасон, е бил използван в Англия като парфюм за бельо още през 1480 г.

Д-р Райнд (History of the Vegetable Kingdom, 1868) заявява, че ирисът придава особения вкус на изкуствените брендита, а коренът се използва много в Русия за ароматизиране на напитка от мед и джинджифил, която се продава свободно по улиците.

По-големите и по-фини корени често се превръщат в красиви форми, които се използват за декоративни цели.

Лайт казва, че „Ирисът е известен сред майсторите на дрехи и платове, тъй като с тези корени те "подрязват" дрехите си, за да ги направят сладки и приятни.“ Това вероятно е била „сладката дреха“, така прославена по време на управлението на Елизабет.

Внимание!

Билката е отровна и се използва под лекарски контрол. Пресният корен притежава диуретични, еметични и очистителни свойства. Ако се дава в големи дози, това ще предизвика гадене, повръщане, диария и колики.

Няма достатъчно информация, за да се знае дали ирисът може да е безопасен, когато се прилага директно върху кожата. Пресният сок или корен на растението могат да причинят силно дразнене на кожата.

Да не се употребява по време на бременност и кърмене.

Изображение: User:GinoMM, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons