Омайниче, Планинско омайниче, Планински омайник

Омайниче, Планинско омайниче, Планински омайник (Geum montanum) представлява многогодишно, влакнесто, тревисто растение, което се отнася към семейство Rosaceae (Розоцветни). При култивиране в Обединеното кралство, Geum montanum е спечелил наградата за градински заслуги на Кралското градинарско дружество. У нас не е защитен вид от Закона за биологичното разнообразие.

Устройство на планинско омайниче

Този вид омайниче има късо хоризонтално стъбло, като израства на височина до 40-70 см. Листната петура переста, състояща се от няколко листчета, от които приосновните са по-малки, а връхното най-голямо. Листният ръб е назъбен. Отделните листни единици са кръгли, оцветени в тъмно зелено, покрити с власинки. Цветовете се развиват на дръжка с дължина до 15 см, единично или по две в съцветие. Цъфтят май-август месец - малки и златистожълти, с дължина на венчелистчето до 18 мм. Плодовете са покрити обилно с власинки, като притежават нишковидно стълбче.

Разпространение на планинско омайниче

Изображение: Boaworm, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Този вид омайниче е роден в планините на Централна и Южна Европа. Широко разпространен в Алпите, обикновено на височини в диапазона от 700-1430 до 2300-3500 м. Среща се в Пиренеите, Кантабриите, Централния масив, Шварцвалд, Судетите (1300-1400 м), в Карпатите (900-2500 м в Татрите), в северната част на Апенините, на о. на Корсика и на Балканския полуостров: в планините на Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Албания, Косово (по-специално в Жлеб и Проклетие), най-северна Гърция (2000-2500 м във Варнус, Каймакчалан и Цена), в източно от Сърбия (Сува планина) и западно от България (на надморска височина 1600-2700 м в Западна и Централна Стара планина, Средна гора, Витоша, Осогово, Рила, Пирин, Славянка и Западните Родопи). Расте из храсталаци, сенчести гори, поляни и пътеки из цялата ни страна.

Използваема част на планинско омайниче

Употребява се цялото растение с медицинка цел, включително корените му. След като се изсушат корените му, придобиват характерна миризма на карамфили.

Химичен състав на планинско омайниче

Билката съдържа следните вещества

• гликозиди (генуин, на който се дължи миризмата на карамфили);
• танини;
• горчиви вещества;
• флавоноиди;
• смола;
• скорбяла;
• минерални соли;
• захари;
• галова киселина.

Лечебни свойства и приложение на планинско омайниче

Корените на билката са били използвани в традиционната австрийска медицина вътрешно като чай за лечение на ревматизъм, подагра, инфекции и треска.

Изображение: Joseba Garmendia, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons; Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Pmau, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Свойства на планинското омайниче

• свива кръвоносните съдове;
• нервоуспокояващо действие;
• противовъзпалително и противомикробно действие;

Състояния и заболявания, при които се прилага планинското омайниче

• при разстройства на храносмилателния тракт - лошо храносмилане, газове, стомашни и чревни болки, повръщане;
• при бяло течение - промивка;
• при кървящи венци - жабурене с отвара;
• при рани и екземи;

Начин на употреба на планинското омайниче

• външно - компреси и промивки;
• вътрешно - отвара - 1 с.л. от корените се залива с 500 мл. вряла вода. Приема се по 100 мл, по няколко пъти на ден, преди хранене.

Растението се използва често в цветната декорация, особено на алпинеуми.

Заглавно изображение: Uoaei1, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons