Лютиче

Лютиче, Обикновеното лютиче (Ranunculus acris) представлява многогодишно, тревисто, цъфтящо растение от семейство Лютикови (Ranunculaceae). То е едно от най-често срещаните лютичета в цяла Европа и умерена Евразия. Общите имена включват ливадно лютиче, високо лютиче, обикновено лютиче и гигантско лютиче.

Някои от видовете лютиче се използват в народната медицина, а други - като декоративни растения. Лютичето е с лютив вкус и е отровно. То се причислява към вредните ливадни плевели. Сокът от растението е до известна степен отровен за добитъка, причинявайки мехури.

Името на рода Ranunculus идва от латинското "rana", което означава жаба, докато наставката "culus" показва умалителната форма - следователно Ranunculus означава „малка жаба“. Най-вероятното обяснение е, че както жабите, така и видовете диви цветя Ranunculus обикновено се срещат на влажни места. Специфичният епитет "acris" означава горчив вкус (остър).

Устройство на лютиче

Изображение: Krzysztof Golik, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Лютичето израства на височина от 40-80 см, с кухи тънки стебла и зелени листа с нарязан листен ръб. Листата са сложни, състоящи се от три дяла. Цялото растение е покрито с фини власинки. Притежава силно коренище със здрави шнуровидни корени. Стъбла носят лъскави жълти цветя с диаметър около 25 мм. Всеки цвят се състои от пет припокриващи се венчелистчета, носени над пет зелени чашелистчета, които скоро пожълтяват, когато цветето узрее. Има множество тичинки, вмъкнати под яйчника. Цъфти през месеците юни и юли. Видът е хермафродит (има както мъжки, така и женски органи) и се опрашва от пчели, мухи, бръмбари, Lepidoptera (молци и пеперуди). Семената се произвеждат в звездоподобни семки (сегментирани семенни шушулки).

Разпространение на лютиче

Изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons

Родината на лютичето е Мала Азия и Средиземноморието. Билката е установена в умерения пояс на Евразия. В България се среща по влажни ливади, тревисти места и край пътища. Широко разпространена е в цяла Великобритания, Ирландия и по-голямата част от Северна и Централна континентална Европа. Лютичето присъства и в Австралия, Нова Зеландия и Северна Америка.

Това е натурализиран вид и често се приема за плевел в части от Северна Америка, но вероятно е местен в Аляска и Гренландия. В Нова Зеландия това е сериозна пасищна трева, която струва на млечната индустрия стотици милиони долари. Тя се е превърнала в един от малкото пасищни плевели, който е развил устойчивост на хербициди.

Може да расте в полусенки (светли гори) или без сянка. Предпочита влажна почва. Ranunculus acris цъфти във Великобритания и Ирландия от април до октомври и обикновено е в най-доброто си състояние от май до юли.

Използваема част на лютиче

• цяло растение;
• корени.

Химичен състав на лютиче

Основно вещество в лютичето е ранункулинът - той се разгражда до токсина протоанемонин, химично вещество, което може да причини дерматит и повръщане.

Изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons

Сокът от билката може да причини много неприятни реакции при селскостопанските животни и хората. Острият й вкус възпира консумацията й. Съществува риск за отравяне на селскостопанските животни, ако те дълго консумират лютиче. Въпреки тези опасения за безопасността, лютичетата понякога се използват при билкови лечения на артрит, бронхит и няколко други заболявания.

Лечебни свойства и приложение на лютиче

Абенаките наситняват цветята и листата и ги вдишват при главоболие. Bella Coola прилагат лапа от счукани корени върху циреи. Micmac използват листата за главоболие. Montagnais вдишват смачкани листа отново при главоболие. Чероки използват лютичето като лапа за абсцеси, инфузия за орална млечница и сока като успокоително. Те също готвят листата и ги ядат като зеленчук. Ирокезите прилагат лапа от смачканото растение върху гърдите при болки и при настинки, вземат запарка от корени при диария и налагат лапа от растителни фрагменти с друго растение върху кожата при воднянка.

Свойства и приложение на лютиче

• аналгетично действие;
• помага при дерматологични поражения;
• противодиарично действие;
• седативен ефект;
• повлиява ревматизъм и ишиас;
• успешно премахва брадавици и мазоли;
• противоглистно срество;
• спазмолитично, потогонно.

Изображение: 4028mdk09, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Цветята се използват в тибетската медицина, където се счита, че имат едър вкус и нагряваща сила. Твърди се, че тяхното използване стимулира топлината, разтваря туморите и отделя серозни течности. Те се използват при лечение на разстройства, причинени от гниещи рани.

Начин на употреба

• в медицината - извлек;
• като градинско цвете.

Листата на билката могат да се консумират варени и като зеленчуци. При тази употреба бъдете предпазливи, поради токсичността им.

Внимание!

Използвайте с повишено внимание цялото растение. При отравяне с лютиче се наблюдават повръщане, лезии по лигавицата на устата и дерматит.

Заглавно изображение: Brian Gratwicke from DC, USA, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons