Люляк, Обикновен люляк

Люляк, Обикновен люляк (Syringa vulgaris) представлява многостволен, листопаден храст, цъфтящ в изключително ароматни цветове. Отнася се към семейство Маслинови (Oleaceae). Имена, с които още се нарича са Аргафан, Оргон, Слабинки. Известни са 30 вида люляк. В някои страни по света люлякът е символ на младостта, любовта и природната виталност, а в други на тъгата и несподелената любов.

Устройство на люляк

Люлякът достига до 6-7 метра височина. Оформя се като храст, а понякога бива поддържан като малко дърво. Кората на младите стволове и клони е гладка и оцветена в сиво-кафяво. При стареене на дървото тя става надлъжно набраздена и лющеща се. Листата на вида са прости, сърцевидни, с дълги дръжки. Имат дължина от 4 до 12 см и ширина от 3 до 8 см, а дръжката им е около 4 см дълга. Върхът им е заострен, а листният ръб непрекъснат. Разположени са срещуположно на клончетата.

Растението има дребни цветове, събрани в дълги 20 см терминални съцветия. Те могат да бъдат бели, лилави в различни нюанси или тъмновиолетови, розови, сини, а понякога и жълти. Състоят се от 4 чашелистчета, тръбеста част на цвета и четири венчелистчета. Имат две тичинки и излъчват приятен аромат. Цъфтежът им е през май-юли месец. Цветовете се развиват от връхни пъпки на многогодишни клонки. При прецъфтяване на съцветието, за да се развиват по-добре и повече нови цветове, то трябва да се отстранява. Плодът на люляка представлява суха, удълженоовална, двугнездна кутийка. Дълга е до 2 см. Във всяка половина има разположено по 1 семе. Семената са снабдени с крилатки.

Изображение: Natubico, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на люляк

Люлякът води произходът си от Персия. Днес е разпространен из цяла Азия и Европа. Вирее по каменисти и влажни места в предпланинските части на цялата ни страната на надморска височина до 600 метра.

Използваема част на люляк

Използват се листата и цветовете, които се берат по време на цъфтеж.

Химичен състав на люляк

Листата съдържат

• гликозиди (сирингин);
• фарнезол;
• витамин С.

Цетовете съдържат

• етерично масло;
• фармезол;
• органични киселини;
• ароматни вещества;
• багрило.

В листата, цветовете и пъпките на растението се установяват още соли, фитохормони, дъбилни вещества. На фармезола се дължи уникалният аромат на люляка. Токсичността на растението се определя от наличието на синилна киселина в по-голямо количество в цветовете и в минимални количества в листата му.

Изображение: Jean-Jacques MILAN, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; freepik.com; Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и действие на люляк

Свойства на растението

Люлякът притежава антипиретично, адстрингентно и апетитовъзбуждащо действие. Приложен локално върху кожата при нейни патологии, действа противовъзпалително, обезболяващо и почистващо. Цветовете се използват за регулиране на менструалния цикъл. Намалява изпотяването. В народната медицина се употребява при епилепсия.

Намира приложение при

• простудни заболявания;
• задух;
• безапетитие;
• нередовна менструация;
• малария;
• диария;
• подагра;
• артрит и др.

Начин на употреба

• запарка - 1 супена лъжица ситно, нарязани листа се запарват в половин литър вряща вода. Оставят се да киснат около 1 час. Запарката се прецежда и се приема по 1 кафена чаша три пъти на ден, преди ядене;

• при подагра и за детоксикация на организма – пресни цветове се заливат с ракия в количество, което да бъде 1-2 см над тях. Така престояват в продължение на 2 седмици, на тъмно. След това получената тинктура се прецежда и се приема в количество от по 20 до 30 капки разредени с малко вода, от 2 до 3 пъти на ден;

• при артрит – с по-горе получената тинктура се разтриват болезнените стави. Приготвен чай от изсушени цветове също помага при заболяването;

• пресни листа при рани - някои фитотерапевти ги използват за лечение на рани, приложени под формата на лапа, поради съдържанието на синилна киселина в тях.

Декоративна стойност на люляка

Красивият храст вирее при различни климатични и почвени условия, както в дивата природа, така и в паркове, градини, в зелените площи покрай улиците и други подобни места. Ароматните и преливащите от нюанси на синьо-виолетовото и пурпурното цветове, са причина люлякът да бъде включван изключително много в екстериорната и интериорна флорална декорация. Обект е на рисуване от художници и отпечатване на изкуствени, цветни, декориращи мотиви.

Откъснатият цвят трябва да бъде потопен в студена вода, за да издържи по-дълго, като не се налага тя да бъде сменяна.

Едно от интересните му приложения във флоралната декорация, е направата на дръвчета бонзай от него.

Растението развива плътна, добре оформена корона с красиви сърцевидни листа. Това налага използването му като декоративна зелена ограда на домове и градини, рисуване на цветни фигури в паркове и алеи, подчертаване на зелената ивица от двете страни на неасфалтирани пътища.

Люлякът в козметиката

Множество са козметичните продукти, в които се включва люлякова есенция. Освен в тях тя намира активно приложение и в детергентни препарати за бита. А във все така популяризиращата се в ежедневието ни ароматерапия, люлякът е неизменна част. Изключителният му нежен аромат действа релаксиращо и възбуждащо сетивата. Вана с люляков екстракт действа оздравяващо и успокояващо на кожата. С успех се прилага и във фармацевтиката. Подобният на бадем аромат на цветовете се определя от наличието на синилна киселина в тях.

Изображение: Elena Andreeva, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Интересно за люляка

• както за персите, така и за скандинавците растението е свещенно;
• градът на люляците в България е Ловеч;
• за пръв път в Европа люлякът е донесен през 16-ти век като подарък за Фердинанд;
• първите люлякови храсти в Европа са прорасли в замъка на кралица Елизабет;
• "syringa" - от гръцки означава тръбичка или свирка. От клончетата на растението се правят свирки, след почистване на сърцевината им. В този ред на мисли една стара легенда гласи, че бог Пан превръща нимфата Сиринга в храст, от който прави свирка, издаваща магически звуци;
• през май месец в Германия се украсяват домовете с люляк. В съцветията се търси цветче с 5 венчелистчета - смята се за носещо щастие. Там той е изключително много разпространен и считан за лекувит. Поради това се засажда в огромни количества навсякъде, включително и около болници. Само ароматът му действа релаксиращо и успокояващо;
• във Великобритания люлякът се приема като символ на несподелената любов и разочарование, както и поднесен на един от бъдещите съпрузи за тактично отказване на бракосъчетанието. За разлика от британците, за руснаците и французите цветето е онова, което събужда и вещае любов;
• французите наричат люляка "lilas" - в превод от персийски означава "цвете";
• в някои страни растението се изучава като показател за замърсеността на околната среда;
• от дървесината на люляковия храст се правят лули.

Внимание!

Синилната киселина в люляка е изключително отровна. Поради тази причина миризмата на растението се използва за гонене на насекоми - вдишването на люляковият аромат е смъртоносен за тях.

Заглавно изображение: Salicyna, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons