Личи

Личи (Litchi chinensis, Lychee) представлява екзотично, тропично, декоративно дърво, вечнозелено и средно високо. Неговият плод също носи името личи. Това е единственият представител на рода Litchi. Отнася се към семейство Sapindaceae. Много популярен плод, особено в Ориента, където се консумира широко. Дървото е отглеждано повече от 2000 години.

Устройство на личи

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0 US, via Wikimedia Commons

Дървото достига височина от 10 до 20 метра. Кората е сиво-черна, а клоните - кафеникаво-червени. Короната му е широка и гъста. Стволът му е къс и набит. Листата му са големи, сложни, състоящи се от противоположно поставени на листната дръжка двойки листа, завършваща с единичен лист. Всяка листна единица има яйцевидна форма и заострен връх. Развива цветове без венчелистчета, само с чашелистчета, оцветени в зеленикаво или жълтеникаво. Събрани са в големи съцветия, подобни на чадъри, с дължина до 70 см. В тази съвкупност от цветове се раждат само от 3 до 15 плода. Останалите цветчета окапват.

Плодът му е обагрен в ярко червени багри, а отвътре е бял, сочен и сладък, с лек винен привкус. Има големина около 25 мм. Бялата сърцевина е със желеобразна консистенция. Обвивката е овална, грапава с кожеста консистенция и множество израстъци. Той е малък, с овална форма и дължина от 2,5 до 5 см. Има голяма, овална и тъмнокафява на цвят костилка. Вкусът му наподобява този на гроздето. Растението ражда най-много плодове през юни и юли месец. Плодовете се използват и за производството на традиционно китайско вино.

Разпространение на личи

Изображение: B.navez, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Води произхода си от две провинции в Китай - Гуандун и Фудзиен. Култивиран е преди 3000г. в Китай. Един от най-популярните плодове е в Югоизточна Азия. Днес личи се отглежда обикновено в тропически и субтропични райони, главно на изток, като то се е разпространило в Африка, Америка и Азия - Южен Китай, Камбоджа, Виетнам, Филипините. Документацията за неговото отглеждане там датира от 1059 г. Китай е основният производител на личи, следван от Индия и други държави в Югоизточна Азия, Индийския субконтинент и Южна Африка. Създадени са цели плантации от дървото. От 1059 г. е документирано култивирането на вида. Дървото се култивира толкова дълго, че дивите форми вече не се смятат за съществуващи.

Използваема част на личи

Приложения намира плодът на растението.

Химичен състав на личи

• високо съдържание на витамин С;
• много въглехидрати, белтъчини, пектин, калий, магнезий;
• високо съдържание на никотинова киселина - витамин РР;

Зелените плодове личи съдържат хипоглицин. Това е токсин, който пречи на организма да произвежда глюкоза. Кората съдържа танин.

Вещества съдържащи се в отделни части на личи

• листа - епикатехин, процианидин А2 и процианидин В2;
• плодове - 5-хидроксиметил-2-фурфуролалдехид (5-HMF), бензилов алкохол, хидробензоин и (+) - катехин;
• семена - левкоцианидин, цианидин гликозид и малавидин гликозид и сапонини;
• перикарп на плода (обвивка) - 5-2- (2-хидрокси-5- (метокси карбонил) фенокси) бензоена киселина, бис- (8-епикатохинил) метан, бутилиран хидрокси толуен, епикатехин, дехидродиепикатехин А, метил шикимат, етил шикимат, изолариерезинол, кемпферол, метил 3,4-дихидрокси бензоат, проантоцианидин А1, А2, рутин и стигмастерол.

Лечебни свойства и приложение на личи

Изображение: LeonardKong, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Личи е вкусен плод, който се отглежда за търговски цели за консумация на храна и хранителни ползи в различни части на света. Благодарение на биологичната си активност плодът става все по-известен и заслужава внимание не само за неговата ядлива част, пулпата, но и за кората и семената, които съдържат полезни вещества с антиоксидант, профилактични, противомикробни и противовъзпалителни функции. Въпреки че литературата показва биологичната активност на компонентите на Litchi за намаляване на жизнеспособността на туморни клетки при in vitro или in vivo модели, данните за биохимичните механизми, отговорни за тези ефекти, са доста фрагментарни.

Отделните части на билката притежават следните свойства

• листа - антиоксидантно, хепатопротективно, противовъзпалително, аналгетично;
• цветя - протективно сърдечно-съдово, антилипазна активност, цитотоксично, антиоксидантно;
• плодове - превенция и / или лечение на диабетни усложнения, като мощни инхибитори на алдозна редуктаза; мощна активност на индуциране на простагландин Е2 (PGE2) и увеличаване производство на азотен оксид, антивирусно, ноотропна активност, противовъзпалително;
• пулпа - антиоксидантно, хепатопротективно;
• семена - антимикробно, антиоксидантно;
• перикарп - антимикробно, антиоксидантно (защитава ДНК от увреждане), противораково.

1. Активно предотвратява развитието на атеросклероза;
2. Предпазва от настъпване на инсулти и инфаркти;

Намира приложение във

• в медицината и козметиката;
• в кулинарията;

Плодовете, кората и семената се използват в традиционната медицина. Отвари от корена, кората и цветята се използват като гаргара за облекчаване на заболявания на гърлото. Плодовата кора се използва за лечение на диария. Семената се използват като болкоуспокояващо при невралгични нарушения и орхити.

Личи повишава издържливостта на организма. Острата и краткотрайна консумация на плодов екстракт от личи, особено богата на диетични флавоноли с ниско молекулно тегло, ще подобри съдовата функция и ще намали реактивността на тромбоцитите. Екстрактът от семена от Litchi chinensis и може да аглутинират някои видове бактерии, което дава възможност да се разработи процедура за идентификация на клинични бактериални изолати.

Етнофармакологична история на личи

Изображение: Ural-66, CC0, via Wikimedia Commons

Litchi chinensis е широко използван в много култури за лечение на кашлица, газове, стомашни язви, диабет, затлъстяване, подуване на тестисите, подобни на херния състояния и епигастрични и невралгични болки. Етнофармакологичната му история показва, че той притежава хипогликемична, противоракова, антибактериална, анти-хиперлипидемична, анти-тромбоцитна, антитусивна, аналгетична, антипиретична, хемостатична, диуретична и антивирусна активност.

Етно-медицинските приложения на личи са регистрирани в Китай, Индия, Виетнам, Индонезия и Филипините. Фитохимично изследване разкрива, че основните химични съставки на личи са флавоноидите, стеролите, тритерпените, фенолите и други биоактивни съединения. Суровите екстракти и чистите съединения, изолирани от билката показват значителна антиоксидантна, противоракова, противовъзпалителна, антимикробна, антивирусна, антидиабетична, анти-затлъстяваща, хепатозащитна и имуномодулаторна активности. От токсикологична гледна точка е доказано, че плодовият сок и екстрактите на личи са безопасни при доза 1 г / кг маса.

Етнофармакологичната значимост на вида е напълно обоснована от най-новите разкрития, показващи, че той е полезен лекарствен и хранителен агент за лечение на широк спектър от човешки заболявания и използване като храна. Необходими са по-нататъшни изследвания, за да се разбере напълно начина на действие на активните съставки и да се използват пълноценно неговите превантивни и терапевтични възможности.

Хранителна стойност на личи

Личи съдържа общо 72 мг витамин С на 100 г плодове, което представлява 86% от дневната стойност (DV). Средно, приемането на девет обелени плодове личи ще отговаря на дневните изисквания за витамин С на възрастните, но в противен случай, личито доставя малко хранително съдържание. 100 грама порция суров плод от личи, между другите диетични минерали, съдържат 7% мед, 4% фосфор и 4% калий. Личи са с ниско съдържание на наситени мазнини и натрий.

Начин на употреба

Изображение: Filo gèn', CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Личи се консумира, след отстраняване на обвивката, в сурово състояние. Тя е неядлива. При консервиране, специфичният вкус на плодчетата се губи.

Плодове се приготвят сурови или варени. Белите, полупрозрачни месести сърцевини са сладки, сочни и вкусни, като вкусът им наподобява винен сорт грозде. От личи се произвежда вино. От него се приготвят желета, сладолед и други подобни. Консервирани със захар и без костилки, плодовете личи се предлагат в други страни извън ареала на разпространение на растителния вид.

Плодчетата също могат да бъдат сушени, подправени кисели, консервирани в сироп, използвани в конфитюри, сосове, сладоледи, плодови салати и др.

Изсушените плодове, наречени ядки от личи, имат характерен опушен вкус и се консумират в Китай.

Дървото понякога се отглежда, за да осигури сянка. Дървесината му е много издръжлива и за нея се казва, че е почти неразрушима, въпреки че е крехка и намира ограничена употреба.

Интересно за личи

Има данни, че китайците са използвали личи за храна още през втори век преди н.е. Има легенда, че китайският император Хан Уди, е екзекутирал градинарите си, поради факта, че не са успели да пренесат вида в Северен Китай от Южен. Така, за да се набавят пресни плодове, които бързо да задоволява голямото търсене, през първи век в империята е създадена куриерска услуга с бързи коне. Скоровременно те пренасяли плодовете от Гуандун.

Плодовете личи впечатляват и европейските пътешественици. За тях пише Хуан Гонсалес де Мендоса в книгата си "История на великото и могъщо кралство Китай", създадена 1585 година. Още през 1570 година пътешествениците са им дали висока оценка.

Растението е описано от Пиер Сонера, за пръв път, при завръщането му от Югоизточна Азия и Китай.

Внимание!

Личи съдържа метиленциклопропилглицин (MCPG). Това е токсин, който се нарича и хипоглицин А. При опити с животни е установено, че MCPG предизвиква енцефалопатия и хипогликемия. Консумацията на незрели плодове личи може да доведе до спиране процеса на произвеждане на глюкоза в тялото, поради съдържанието на посочения токсин. Това се демонстрира с хипогликемична енцефалопатия - подуване на главата, гърчове и загуба на съзнание.

Заглавно изображение: Asit K. Ghosh Thaumaturgist, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons