Захарна тръстика

Захарна тръстика (Saccharum officinarum) представлява многогодишно тревисто растение, което се класифицира към семейство Житни (Poaceae). Създадени са нейни хибриди, които достигат 26% захарност. Реколтата се добива преди цъфтежа, тъй като той предизвиква намаляване на съдържанието на захар в растението.

Устройство на захарна тръстика

Изображение: Ton Rulkens, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Захарната тръстика формира мрежа от коренища под почвата, от която прорастват издънки. Растението се състои от множество, влакнести и твърди стъбла, достигащи височина от 5-6 метра, дебелина до 6 см, на брой от 5 до 20. Стъблата се различават по цвят, като могат да бъдат зелени, розови, лилави. Имат възлести образувания на местата, от които прорастват листа. Междувъзлията съдържат влакнеста, бяла сърцевина, пропита със сладък сок. Листната маса е дълга, ланцетовидна, с дебели листни вени, назъбени листни ръбове, с дължина до 150 см и ширина 6 см. След узряване на растението, най-ниско лежащите му листа изсъхват и опадат. Цветовете са събрани в терминално съцветие метлица, дълго до 60 см, оцветено в розово, широко в основата си и изтъняващо към връхната си част. Прилича на копринена коса. Плодовете са сухи, като всеки един съдържа по едно семе.

Разпространение на захарна тръстика

Растението се отглежда в тропични и субтропични райони, главно в Индия, Куба и Бразилия. Исторически данни сочат, че нейна родина е Нова Гвинея. Там е култивирана за първи път преди осем хиляди години. Добив на сока и варенето му, за да се концентрира, най-вероятно първото е направено в Индия преди повече от 2000 години.

Сега се култивира и отглежда в области по цялото земно кълбо, съобразно климатичните изисквания там.

Използваема част на захарна тръстика

Употребява се цялото растение. От 5-тата до 8-та година от засаждането си, захарната тръстика е с най-голямо съдържание на захар. След тези години насажденията се подновяват.

Химичен състав на захарна тръстика

Захарната тръстика съдържа етерично масло, розово масло, захароза, калций, фосфор, желязо, бета-каротин, тиамин, аскорбинова киселина, фибри, рибофлавин, ниацин.

С най-високо съдържание на захар е растението, което е на възраст 9 месеца. При отрязването му не трябва да се съхранява повече от 1 ден, поради започване на бързи процеси, които намалят съдържанието на захар в него.

Лечебни свойства и приложение на захарна тръстика

Изображение: Dinesh Valke from Thane, India, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Днес захарната тръстика е основната суровина за получаване на захар. Използва се за производство на ром, на хартия, на биогориво (биоетанол) и служи за храна на животните. Най-популярна е употребата на биогоривото в Бразилия - всеки 7-ми автомобил там се движи с етанол. Тъмната меласа, получена в процеса на преработване на захарната тръстика, се оказва ценен подсладител. Разрежда се с вода, почти напълно замества захарта и е полезна за храносмилането. Използва се още като фураж, тор, добавка към тютюн за наргиле и цигари. Алкохолът получен от меласата се използва за направата на оцет, козметични, фармацевтични, почистващи препарати, разтворители и покрития. Други продукти, произведени от меласата са бутанол, млечна киселина (разтворители), лимонена киселина (използвана в храни и напитки) и глицерол. Утайка, състояща се от сок от растението, примеси и вар, се използва като подобрител на почвата.

В Индия младите филизи на захарната тръстика понякога се задушават и пекат като зеленчук.

Свойства на захарната тръстика

• релаксиращо, отпущащо;
• тонизиращо кожата;
• възбуждащо сетивата - силно еротично;
• действие на противоотрова;
• антисептично;
• бактерицидно;
• диуретично;
• облекчаващо;
• опияняващо;
• слабително.
  

Изображение: B.navez, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

В южните части на Азия тя е била използвана за лечение на широк спектър от здравословни оплаквания. Корените и стъблата са използвани в аюрведическата медицина за лечение на инфекции на кожата, на пикочните пътища, при бронхит, сърдечни заболявания, загуба на производството на мляко, кашлица, анемия и запек. Текстове от миналото свидетелстват за използването й при жълтеница и ниско кръвно налягане. Захарна паста е използвана за превръзване на рани и ускоряване на зарастването им.

Захарната тръстика е народен лек за артрит, декубитуси, циреи, рак, настинки, кашлица, диария, дизентерия, очни заболявания, хрема, хълцане, възпаления, ларингити, рани на кожата и пениса, язви, болки в гърлото, заболявания на далака, тумори, гонорея, вагинити. Отварата от корена се използва при магарешка кашлица, а сок от растението при катар. Под формата на лапа се прилага при навяхване. В Индия, растението се употребява при тумори в областта на корема.

От растението се получават различни влакна, използвани за направата на хартия. Интересна е употребата на дървесината от захарна тръстика за производство на мебели, които са много леки и уникални по своему.

Тръстиката се прилага още в парфюмерията, козметиката, ароматерапията, хомеопатията. Основен източник е на гликолова киселина. Съвместното използване на хидроксиоцетна киселина и гликолова киселина е един добър начин да се отстранят признаците на стареене на кожата. Комбинацията е идеална и за хора с акне и черни точки.

Заглавно изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0 US, via Wikimedia Commons