Жълта резеда

Жълта резеда (Reseda lutea) е двугодишно до многогодишно, ароматно, тревисто растение, принадлежащо към семейство Резедови (Resedaceae). Други имена, с които е известно в различните части на нашата страна са Бойка и Жълта бойка.

Устройство на жълта резеда

Стъблото на бойка достига от 30 до 150 сантиметра височина, единично, право, слабо разклонено, покрито с многобройни, перести листа. Листата на жълта резеда са стеснени в основата си, с линейна или лопатковидна форма. Могат да бъдат с остър или тъп връх.

Изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Цветовете на бойката са събрани в съцветие, с дължина около 40 сантиметра, леко разклонено в основата си и с двумилиметрови прицветници. Броят на чашелистчетата варира от 4 до 6, рядко достига до 7, а на венчелистчетата до 6. Последните са обагрени с красив, наситен, жълт цвят. Тичинките са на брой между 12 и 30. Цветята имат мъжки и женски органи (хермафродити), опрашват се от насекоми. Периодът на цъфтеж е в интервал от юни до август, а семената узряват от август до септември месец.

Плодът представлява кръгла, 4 милиметрова дълга суха кутийка, притежаваща няколко триъгълно заострени зъба, разположена на къса дръжка. Плодът съдържа семена, които остават дълго време в почвата и да се развият при подходящи климатични и почвени условия. Този факт показва, че на място, където дълго време е нямало бойка, може да се развие ново растение.

Разпространение на жълта бойка

Билката е установена в Европа, Югозападна Азия и Северна Африка, Индия. Предпочита влажни, светли, алкални почви за своето развитие. У нас се среща по буренясали места, покрай реките, край пътищата. Региони с интензивен растеж на билката са: Дунавска равнина, Добруджа. Интересно е, че се развива и като плевел. Вирее при надморска височина до 700 метра.

Използваема част на жълта резеда

Употребяват се следните структурни елементи на растителния вид:

• цъфнали връхни части, които се отрязват на 30 см от върха на цветовете на растението;
• корени.

Химичен състав на бойка

• флавоноиди - родоксантин и лутеолозид, при чието разграждане се получава лутеолин (багрилно вещество);
• витамин В;
• фитонциди;
• кемпферолглюкозид;
• тлъсто масло.

Лечебни свойства и приложение на жълта бойка

Свойства на бойка

• успокояващо;
• имуностимулиращо;
• диуретично;
• облекчаващо заболявания на стомашно-чревния тракт.

Приема се главно при запек и проблеми с храносмилането. По-малко внимание се отделя на другите й ефекти.

Начин на употреба

• извлек - приготвя се от надземната част на билката. 6 чаени лъжички билка се заливат с половин литър вода и престояват така 8 часа. Извлекът се пие на глътки в продължение на един ден.;
• външно приложение - приготвят се лапи от стрити, пресни или сухи листа като кашичка с вода или мляко.

Други употреби на билката

Изображение: Miguel Angel Masegosa Martínez, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

От връхните части на цветчетата й и от кората й се приготвя жълто багрило. То се използва за оцветяване на текстил в промишлеността. Употребата на тази боя приключва в началото на двадесети век, когато влизат в употреба по-евтини синтетични жълти багрила. От бойката се добива летливо масло, което се влага и в козметични и парфюмерийни продукти.

Интересно за бойка

Отглежда се и като домашно растение в саксии, с цел ароматизиране на стайния въздух. Знае се, че багрилото получено от връхните части на бойката е устойчиво на светлина и на атмосферни влияния, но при прането постепенно губи яркия си жълт цвят. Семената на бойка съдържат бързо съхнещо тлъсто масло, подходящо за производство на лакове и бои.