Втора генерация цефалоспорини (Second-generation cephalosporins)

Second-generation cephalosporins | J01DC

Цефалоспорините са голяма група антибиотици, получени от плесента Acremonium (наричана по-рано Cephalosporium). Цефалоспорините са бактерицидни (убиват бактерии) и действат по подобен начин на пеницилините. Те се свързват и блокират активността на ензимите, отговорни за производството на пептидогликан, важен компонент на бактериалната клетъчна стена. Те се наричат широкоспектърни антибиотици, защото са ефективни срещу широк спектър от бактерии.

Откакто първият цефалоспорин е открит през 1945 година, учените подобряват структурата на цефалоспорините, за да ги направят по-ефективни срещу по-широк спектър от бактерии. Всеки път, когато структурата се промени, се създава ново "поколение" цефалоспорини. Цефалоспорините са групирани в пет поколения въз основа на техния спектър на покритие срещу грам-положителни и грам-отрицателни бактерии.

Показания

Цефалоспорините от второ поколение се разделят на две подгрупи:

истински цефалоспорини от второ поколение
цефамицини

Истинските цефалоспорини от второ поколение включват цефуроксим и цефпрозил, докато цефамицините включват цефокситин, цефотетан и цефметазол. Този клас има добро покритие срещу чревни грам-отрицателни бацили, Haemophilus influenzae и Neisseria spp., като повечето представители на втора генерация цефалоспорини показват умерено покритие срещу стрептококи и стафилококи. Цефокситин има умерено покритие както на грам-положителните, така и на грам-отрицателните анаероби. Поради анаеробното покритие, цефокситин се използва профилактично при множество операции, включително сърдечни, жлъчни, апендектомия, тънки черва, колоректални, глава и шия, хистеректомия и урологични. Цефокситин може също да се предписва за употреба при лечение на тазова възпалителна болест, ухапвания от животни. Като алтернатива, цефалоспорините от второ поколение могат да се използват за лечение на ендометрит; фарингит, предизвикани от бета хемолитичния стрептокок група А; извънболнично лечение на пневмония, придобита в обществото; неусложнен цистит и лаймска болест със засягане на централната нервна система (ЦНС), но без засягане на паренхима.

В допълнение към грам-отрицателните бактерии, обхванати от цефалоспорините от първо поколение, цефалоспорините от второ поколение също имат покритие срещу H. influenza, Enterobacter aerogenes, видове Neisseria и Serratia marcescens.

Противопоказания

Цефалоспорините от второ поколение са противопоказани при пациенти с анамнеза за тежка свръхчувствителност към други цефалоспорини. Кръстосаната реактивност с пеницилини и други класове бета-лактами, включително други цефалоспорини, е по-рядко срещана, отколкото се смяташе досега, особено сред пациенти, които са имали леки (ненанафилактични) реакции към пеницилини. Около 2% от пациентите с алергия към пеницилин имат кръстосана реактивност с цефалоспорини. Кръстосаната чувствителност с алергия към пеницилин не е еднаква за всички цефалоспорини - зависи от специфичните химични и структурни характеристики.

Относителни противопоказания са бременност, кърмене, чернодробна и бъбречна недостатъчност.

Бременност и кърмене

Цефалоспорините от второ поколение се считат за безопасни за употреба по време на бременност. Няма проучвания, които да показват риск за човешкия плод, но не са провеждани строги проспективни проучвания.

Цефалоспорините могат да проникнат в кърмата и да променят чревната микробиота на кърмачето. Поради това употребата по време на кърмене често не се препоръчва.

Нежелани лекарствени реакции

Честите нежелани лекарствени реакции (повече 1% от пациентите), свързани с терапията с цефалоспорини от второ поколение, включват: диария, гадене, обрив, електролитни нарушения и болка и възпаление на мястото на инжектиране. Редките нежелани лекарствени реакции (0,1-1% от пациентите) включват:

повръщане
главоболие
замайване
орална и вагинална кандидоза
псевдомембранозен колит
суперинфекция
еозинофилия
нефротоксичност
неутропения
тромбоцитопения
треска

Често цитираната цифра от 10% от пациентите с алергична свръхчувствителност към пеницилини и/или карбапенеми също имат кръстосана реактивност с цефалоспорини произхожда от проучване от 1975 година, разглеждащо оригиналните цефалоспорини и последващата политика „безопасността на първо място“ означава, че това е широко разпространено цитиран и се предполага, че се отнася за всички членове на групата. Поради това обикновено се твърди, че те са противопоказани при пациенти с анамнеза за тежки незабавни алергични реакции (уртикария, анафилаксия, интерстициален нефрит и други) към пеницилини, карбапенеми или цефалоспорини. Това обаче трябва да се разглежда в светлината на скорошна епидемиологична работа, която предполага, че за много цефалоспорини от второ поколение (или по-късни) степента на кръстосана реактивност с пеницилин е много по-ниска, без значително повишен риск от реактивност спрямо първото поколение на базата върху изследваните проучвания.

Няколко цефалоспорини се свързват с хипопротромбинемия и подобна на дисулфирам реакция с етанол. Те включват цефамандол, цефметазол и цефотетан. Смята се, че това се дължи на страничната верига на N-метилтиотетразол на тези цефалоспорини, която блокира ензима витамин К епоксид редуктаза (вероятно причиняваща хипотромбинемия) и алдехид дехидрогеназа (причиняваща алкохолна непоносимост). По този начин консумацията на алкохол след прием на цефалоспорин перорално или интравенозно е противопоказана и в тежки случаи може да доведе до смърт.

Симптоми на предозиране

Тествайки ефектите на високи дози цефалоспорин при зайци, има нови доказателства за нефротоксичност поради ефекта му върху митохондриалната система на бъбреците. Предозирането на цефепим може да доведе до гърчове и енцефалопатия.

Фармакологични характеристики

Цефалоспорините са бактерицидни и, подобно на други бета-лактамни антибиотици, нарушават синтеза на пептидогликановия слой, образуващ бактериалната клетъчна стена. Пептидогликановият слой е важен за структурната цялост на клетъчната стена. Крайният етап на транспептидация в синтеза на пептидогликана се улеснява от пеницилин-свързващи протеини. Последните се свързват с D-Ala-D-Ala в края на муропептидите (прекурсори на пептидогликана), за да омрежат пептидогликана. Бета-лактамните антибиотици имитират мястото на D-Ala-D-Ala, като по този начин необратимо инхибират омрежването на пептидогликана.