Учестена сърдечна дейност (тахикардия)

Сърцето при човека е кух мускулест орган, осъществяващ еднопосочното движение на кръвта по хода на кръвоносните съдове. Това се случва благодарение на процесите съкращение и отпускане на предсърдията и камерите, които са част от автономността на сърдечния мускул. При това ритмично съкращаване налягането в артериите се повишава, те се дилатират (разширяват), а след преминаването на кръвната вълна отново се свиват. От казаното дотук следва, че пулсът представлява ритмичното колебание на стените на артериите, като нормалната му честота за една минута е между 60 и 90 удара.

Учестената сърдечна дейност е състояние, характеризиращо се с ускоряване дейността на сърдечния мускул над 100 удара в минута. Медицинският термин за състоянието се нарича тахикардия.

Симптоми при учестена сърдечна дейност

Симптомите, които се наблюдават при тахикардия, включват:

• Учестен пулс
• Задух
• Обща слабост
• Замаяност
• Световъртеж
• Изпотяване
• Синкоп (загуба на съзнание)

Класификация на тахикардиите

Тук ще разгледаме най-често срещаните видове тахикардии:

• Физиологична тахикардия - за да се появи физиологична тахикардия обикновено се случва под влиянието на външен фактор, а след като се елиминира, изчезва и тахикардията. При смяна на позицията в леглото, при рязка смяна положението на тялото, при преяждане, при голяма физическа активност се наблюдава физиологична тахикардия.
• Патологична тахикардия – от името следва, че тя е налице поради наличието на някаква патология в други системи или органи, т.е. поради заболявания на сърдечно-съдовата, ендокринната, дихателната системи се появява и тахикардията. Най-често срещаните заболявания с придружаваща патологична тахикардия са анемия, ХОББ, хипертония, различни инфекции и др.
• Пароксизмална (пристъпна) тахикардия – протича с рязко начало и рязък край, т.е. чрез пристъпи. Свързана е патофизиологично със склеротични, дистрофични изменения на сърдечния мускул.
• Синусова тахикардия – характеризира се с честота в порядъка 100-150 удара в минута, правилен сърдечен ритъм от синусовия възел. Причините, поради които се наблюдава синусова тахикардия, са хипертиреоидизъм, тютюнопушене, стрес, висока кръвозагуба без последваща хемостаза, употреба на медикаменти, дихателна недостатъчност и др. Слабо се повлиява от каротиден масаж. За разлика от пароксизмалната тахикардия, синусовата тахикардия започва бавно и приключва бавно.
• Камерна тахикардия – при нея сърдечната честота е от порядъка на 120-200 удара в минута, като тя е резултат от огнище във възбудно-проводната система на сърцето. Камерната тахикардия обикновено се дължи на исхемична болест на сърцето (ИБС), хипокалиемия, инфаркт на миокарда, кардиомиопатии и др. Тахикардията се смята за краткотрайна, ако времетраенето и е под 30 секунди, а ако е над 30 секунди се счита за дълготрайна. Изисква незабавна лекарска намеса, тъй като може да възникне кардиогенен шок и сърдечен арест.а

На какво може да се дължи тахикардията?

Учестена сърдечна дейност може да се дължи на:

• Болести на органите на кръвообращението - хипертония, миокардит, сърдечна недостатъчност, кардиомиопатия, синдромът на преждевременното възбуждане.
• Психични и поведенчески разстройства - стрес, преумора, напрежение, паническо разстройство, посттравматично стресово разстройство.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - вродени сърдечни пороци.
• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - треска, хипервентилация.
• Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм - анемия.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - хипертиреоидизъм.
• Фактори, влияещи върху здравното състояние - тютюнопушене.
• Страничен ефект от прием на медикаменти.
• Други - прием на кофеинови напитки, злоупотреба с алкохол, наркотични вещества, извършване на физически упражнения.

По-чести причини за учестена сърдечна дейността

• Хипертония – определя се като социално-значимо заболяване, което е хронично и се характеризира с трайно повишено налягане в артериите. Хипертонията се дели на първична (есенциална) хипертония, т.е. хипертония с идиопатичен характер и вторична хипертония, която се дължи на заболявания, свързани с бъбреците, артериите, ендокринна система. Когато е повишена възбудимостта на сърцето и сърдечната честота е по-висока, това води до по-голямо изтласкване на кръв в съдовете, следователно се повишава кръвното налягане. Ето защо тахикардията може да доведе до хипертония и двете състояния да се наблюдават паралелно.
• Синдром на преждевременно възбуждане – при това състояние имаме наличие на допълнителни фибри от работен миокард, които заобикалят атриовентрикуларния възел, който притежава забавящо действие. Най-общо възбудно-проводната система на сърцето се състои от три структури: синоатриален, атриовентрикуларен възел и сноп на Хис. Добавъчните структури, които се наблюдават при синдрома на преждевременното възбуждане (сноп на Кент, проводна връзка между предсърдията и снопа на Хис) предизвикват ускоряване на сърдечната дейност. Повече за синдром на преждевременното възбуждане може да прочетете на: Синдром на преждевременно възбуждане
• Тютюнопушене – социално-значим проблем, засягащ голяма част от населението не само в страната, а изобщо в света. Тютюнопушенето оказва своето негативно въздействие върху целия организъм, но може да предизвика и конкретни негативни реакции. При акта на пушене заради никотина, кислородния оксид, циановодород и други настъпва вазоконстрикция на съдовете (свиване), т.е. увеличаване на кръвното налягане и сърдечната дейност. Други негативни ефекти от тютюнопушенето са прогресивното развитие на атеросклероза, увеличаване на общия холестерол, увеличаване риска от исхемична болест на сърцето и др.
• Хипервентилация – състояние на учестено, дълбоко дишане, за разлика от тахипнеята (учестено, повърхностно дишане). За хипервентилацията е характерно, че е нарушено равновесието между инспириум и експириум (вдишване и издишване), като фазата на експириум е по-продължителна от нормалната, което води до намалени нива на въглероден диоксид в организма. Когато нивата му в организма паднат настъпва стеснение на кръвоносните съдове, а оттам се нарушава и нормалната перфузия на мозъка, сърцето и останалите тъкани и органи. Хипервентилация може да се появи при състояния на стрес, гняв или тревожност, като симптомите, които се наблюдават, са тахикардия, треперене, изпотяване, главоболие и др.
• Хипертиреоидизъм – щитовидната жлеза е главен регулатор както във физиологичните процеси, случващи се в организма, така и участва в поддържането на нормалната хомеостаза (вътрешна течна среда). Основните хормони, които се произвеждат от нея, са трийодтиронин (Т3) и тироксин (Т4). Когато жлезата стане свръхактивна и започва да произвежда хормони, повече от необходимите нужди на организма, настъпва състоянието хипертиреоидизъм, за разлика от тиреотоксикозата, която е свързана с високи нива на щитовидни хормони в кръвта, които могат да бъдат в резултат от възпаление, прекомерен прием на щитовидни хормони, или да бъде вследствие на хипертиреоидизъм. Тъй като тиреоидните хормони са основен метаболитен регулатор, всяко отклонение от нормата води до промяна във функциите на храносмилателна, сърдечно-съдова, отделителна системи. При хипертиреоидизъм симптомите, които се наблюдават, са безпокойство, раздразнителност, тахикардия, повишено потоотделяне, тремор и др.
• Извършване на физическа активност – когато извършваме някакъв вид физическа дейност сърдечно-съдовата система трябва да отговори на натоварването по адекватен начин, за да може и оксигенацията в кръвта и тъканите да бъде достатъчна за извършването и. При физическа работа нормалният отговор на сърцето е свързан с повишаване сърдечната дейност. Колкото по-висока е интензивността на усилието, толкова по-високи са и границите на пулса, като това се наблюдава при нетренирани хора. При хора, извършващи системни натоварвания, се адаптират много по-бързо и двигателният акт е по-продължителен.

Лечение

Ако имате съмнение за това, че сърдечната Ви дейност е учестена, е най-добре да посетите Вашия кардиолог. Тахикардиите обикновено са лесно доловими на електрокардиограма (ЕКГ) – това е изследване, чрез което се проследява електрическата активност на сърцето посредством електроди, поставящи се върху тялото на пациента. ЕКГ се повлиява от приема на някои медикаменти, алкохол, наркотици и др., заради това е редно да осведомите Вашия лекар, ако приемате някои от следните субстанции. При прегледа от кардиолог най-вероятно ще се подложите и на ехокардиография – ултразвуково изследване, при което се проследява големината, положението на сърцето, движението на кръвотока. В зависимост от тахикардията Вашият кардиолог ще препоръча лечение, съобразно на него, било то чрез медикаменти, билки, различни приоми, физически и хранителни режими или оперативно лечение.

Изображения: freepik.com