Уремия

› Въведение

› По-чести причини за възникване 

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

› Усложнения

Въведение

Уремия представлява тежко клинично състояние, което възниква при увреда на бъбречната функция. Уремията се развива при напреднала остра или хронична бъбречна недостатъчност, в резултат на което бъбреците не са в състояние да изчистят кръвта от отпадните продукти на метаболизма. Това води до значително натрупване на урея и други азотни отпадъци в кръвта. Уремията обикновено е съпроводена от симптоми като гадене, повръщане, силна умора, сърбеж по тялото, липса на апетит, главоболие и може да доведе до тежки усложнения, в това число и така наречената уремична кома (уремична енцефалопатия). 

Бъбреците имат ключова роля в поддържане на хомеостазата в организма чрез процесите филтрация на кръвта и отделяне на метаболитните отпадъци извън тялото. По този начин бъбреците поддържат електролитния баланс и контролират обема на течностите в организма. Когато бъбречната функция е силно нарушена, отпадните продукти не могат да бъдат изхвърлени от тялото и затова се натрупват в големи количества в кръвта. Уреята се явява краен продукт от белтъчния метаболизъм и заедно с креатинина са главните молекули, по които се съди за състоянието и функцията на бъбреците.

Уремията може да се дължи на:

• Болести на пикочо-половата система - хронична бъбречна недостатъчност, остра бъбречна недостатъчност, камъни в бъбреците (нефролитиаза), остър гломерулонефрит, хроничен гломерулонефрит, интерстициален нефрит, остра тубулна некроза, хидронефроза, поликистозна бъбречна болест.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - захарен диабет тип 1 или тип 2, недостиг на витамин D, хиперкалиемия, подагра.
• Болести на съединителната тъкан - системен лупус еритематозус, склеродермия, васкулити.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - странични ефекти от медикаменти, спазване на високо протеинова диета.
• Инфекциозни и паразитни болести - хепатит B. 
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - вродена хидронефроза, вродена бъбречна поликистоза, мегауретер. 
• Новообразувания - бъбречноклетъчен карцином, тумор на простатната жлеза, тумор на пикочния мехур, множествен миелом. 

По-чести причини за възникване

Системни заболявания

Редица хронични заболявания могат да доведат до уремия като най-честите сред тях са хипертонична болест, захарен диабет и системен лупус еритематозус. Тези заболявания увреждат бъбречната тъкан по различни механизми като понижаването на гломерулната филтрация обикновено се случва постепенно и симптомите се развиват прогресивно във времето. 

Хипертонична нефропатия: представлява бъбречна увреда, която възниква на фона на хипертонична болест. Хроничното повишение на кръвното налягане уврежда малките кръвоносни съдове и намалява кръвния поток към бъбречната тъкан. С напредване на хипертоничната нефропатия , бъбречната функция постепенно се влошава и в крайния стадий се развива уремия.

» Повече информация по темата: Хипертоничен бъбрек

Диабетна нефропатия: представлява усложнение на захарния диабет, което засяга патологично бъбреците. Хронично завишените нива на кръвна захар водят до удебеляване на базалната мембрана на гломерулите и постепенна загуба на филтриращата им способност. Освен високи нива на урея в кръвта, за диабетната нефропатия е характерно и наличие на протеинурия - наличие на белтък в урината. 

Лупусна нефропатия: представлява бъбречно засягане в хода на автоимунното заболяване системен лупус еритематозус. Лупусната нефропатия се характеризира с хроничен възпалителен процес и прогресивно увреждане на бъбречните гломерулите. С влошаване на бъбречната функция пациентите могат да достигнат до хронична бъбречна недостатъчност и развитие на уремия. 

Бъбречно-каменна болест

Бъбречно-каменната болест, позната още като нефролитиаза, е широко разпространено бъбречно заболяване. То се характеризира с образуване на твърди маси с минерален строеж, наречени камъни (конкременти). Бъбречните камъни могат да се образуват в кухинната система на бъбрека или в пикочните пътища като размера им варира от няколко милиметра до няколко сантиметра. Формирането на големи конкременти в бъбреците може да предизвика значителна обструкция на уринарния тракт. Това състояние, известно като обструктивна уропатия, води до повишено налягане в бъбреците и нарушение в бъбречната функция. Ако не се лекува навреме, нефролитиазата може да доведе до развитие на уремия и тежки бъбречни усложнения. 

» Повече информация по темата: Бъбречно-каменна болест

Гломерулонефрит

Гломерулонефритите представляват група от заболявания, които имат различна етиология, но засягат една и съща структура - бъбречните гломерули. Това са структурни единици, които участват във филтрирането на кръвта и отделят отпадъчните продукти в урината. При развитието на гломерулонефрит се наблюдава възпаление и увреждане на гломерулите, в резултат на което се нарушава и способността им да филтрират кръвта ефективно. Най-общо гломерулонефритите се разделят на:

Остър гломерулонефрит: внезапно възпаление на бъбречните гломерули, обикновено в отговор на инфекциозен процес. Състоянието води до увреждане на филтриращите единици на бъбреците, което може да причини симптоми като хематурия (кръв в урината), протеинурия (протеини в урината), хипертония и отоци по тялото. Ако не се лекува адекватно, острият гломерулонефрит може да прогресира до хронична форма, което увеличава риска от дълготрайно увреждане на бъбреците и развитие на уремия.

Хроничен гломерулонефрит: постепенно увреждане на гломерулите, което се развива бавно в продължение на месеци или години. Той може да бъде резултат от нелекуван или неправилно лекуван остър гломерулонефрит или да бъде свързан с различни автоимунни заболявания. В началото симптомите може да бъдат слабо  изразени, но с времето водят до значитела прогресия на заболяването и развитие на хронична бъбречна недостатъчност.

Развитие на уремия може да се наблюдава както при острия, така и при хроничния гломерулонефрит, когато увреждането на гломерулите е достатъчно сериозно. 

Симптоми 

Симптомите при развитие на уремия варират по тежест в зависимост от подлежащата причина и степента на бъбречната увреда. Те могат да прогресират от леки оплаквания до животозастрашаващи симптоми. Основните симптоми включват:

• Отпадналост
• Лесна уморяемост
• Главоболие
• Липса на апетит
• Отслабване
• Сухота в устата
• Болка в кръста
• Уринозен дъх
• Гадене 
• Повръщане
• Сърбеж по кожата
• Високо кръвно налягане
• Отоци (задръжка на течности)

Диагноза 

Навременното разпознаване на симптомите и поставяне на диагноза е от решаващо значение за овладяване на състоянието и предотвратяване на възможните усложнения. Основният диагностичен подход включва следните методи и изследвания:

Анамнеза и физикален преглед: включва подробен разпит и преглед на пациента. Лекарят ще Ви разпита за настоящите оплаквания, продължителността на симптомите и ще направи оценка на основните клинични признаци и жизнени показатели.

Кръвни изследвания: изследва се пълна кръвна картина (ПКК) като се проследяват и стойностите на основните маркери за бъбречна функция, които са урея и креатинин. Изчислява се стойността на гломерулната филтрация, проследяват се нивата на електролити като калий, натрий, калций, бикарбонати и други. 

Изследване на урина: анализът на урина може да покаже наличие на белтък в урината (протеинурия), кръв в урината (хематурия), левкоцити в урината (левкоцитурия) или други аномалии, които насочват към увреждане на бъбреците. 

Образни изследвания: при необходимост могат да бъдат назначени различни изследвания за оценка на структурата, размера и наличието на аномалии в бъбреците.  

Бъбречна биопсия: инвазивно изследване, което се назначава при съмнение за гломерулонефрит и необходимост от окончателна хистологична диагноза. 

Лечение

В основата на лечението на уремия стои възстановяване на бъбречната функция и отстраняване на метаболитните отпадъци извън тялото. Лечебният подход може да включва:

Диализа: най-често използваният метод за лечение на уремия. Диализата представлява процедура, при която кръвта се пречиства от отпадните вещества и се регулира водно-електролитния баланс в организма. 

Медикаменти: в зависимост от подлежащата причина могат да бъдат назначени различни видове медикаменти като например АЦЕ инхибитори, тиазидни диуретици, бримкови диуретици и др.

Бъбречна трансплантация: използва се в крайния стадий на бъбречно заболяване, при което бъбречната функция не може да бъде възстановена.

Усложнения

Уремията е сериозно състояние, което ако не бъде лекувано навреме може да доведе до тежки усложнения и последствия за организма. Уремичната кома (енцефалопатия) е най-често срещаното усложнение, което се манифестира с промяна в съзнанието и развитие на други неврологични симптоми.

Други възможни усложнения са:

• Уремичен перикардит
• Метаболитна ацидоза
• Хиперкалиемия
• Анемия

Ранната намеса и навременно лечение може да предотврати развитието на сериозни усложнения и значително да подобри прогнозата на пациентите с уремия. 

Изображения: freepik.com