Спиране на сърдечната дейност

Спиране на сърдечната дейност: състояние, при което сърцето е спряло да бие или не бие достатъчно ефективно, за да поддържа живота. Нарича се още сърдечен арест или внезапно спиране на сърдечната дейност. Симптоми на сърдечен арест включват загуба на съзнание и пулс. Смъртта може да настъпи в рамките на минути, ако не се предприеме навременна кардиопулмонална реанимация, дефибрилация или други мерки за поддържане на живота.

Спирането на сърдечната дейност може да настъпи при:

• Болести на органите на кръвообращението - сърдечни аритмии, инфаркт, камерна тахикардия, камерно мъждене, синдром на Волф-Паркинсон-Уайт (Wolff–Parkinson–White syndrome).
  
• Външни причини за травми и злополуки - удавяне, токов удар, задушаване.
  
• Симптоми и признаци отнасящи се до сърдечно-съдовата и дихателната система - респираторен арест.
• Травма

Спирането на сърцето може да се случи във всяка възрастова група или население, но най-застрашени са тези, които имат анамнеза за коронарна болест на сърцето и/или анамнеза за предишен инфаркт. Други рискови фактори включват сърдечно-съдови заболявания, вродени сърдечни дефекти, електролитен дисбаланс, тютюнопушене, захарен диабет, затлъстяване, употребата на наркотици (като кокаин и метамфетамин).

Диагностицирането на сърдечен арест започва със загубата на съзнание и пулс, а в медицинската обстановка, това може да се установи при проследяване на сърдечната дейност на електрокардиограф.