Задържане на дишането МКБ R09.2

Задържане на дишането представлява прекратяване на нормалния дихателен акт, при което се възпрепятства оксигенацията (снабдяване с кислород) на кръвта и перфузията (оросяването) на тъканите. Известно е още като респираторен арест. Спрямо етиологичната си характеристика респираторният арест се разделя на арест с пулмонален (белодробен) и екстрапулмонален (патологичните изменения не са свързани с белодробен процес) произход. Това е животозастрашаващо спешно медицинско състояние, което изисква незабавна медицинска помощ. За да се спаси пациент, страдащ от задържане на дишането, е необходимо да се възстанови нормалната вентилация, за да се предотврати и по-нататъшно увреждане.

Задържане на дишането трябва да се разграничава от дихателната недостатъчност. Първото се отнася до пълното спиране на дишането, докато дихателната недостатъчност е невъзможността да се осигури адекватна вентилация за нуждите на тялото. Без лекарска намеса и двете могат да доведат до намалено съдържание на кислород в кръвта (хипоксемия), повишено ниво на въглероден диоксид (хиперкапния), неадекватна перфузия на кислород към тъканите (хипоксия) и могат да бъдат фатални.

Дихателният и сърдечният арест са различни, но неизбежно, ако не се лекуват, едното води до другото. Прекъсването на белодробния обмен на газ за повече от 5 минути може необратимо да увреди жизненоважни органи, особено мозъка. Ако дихателната функция не се възстанови бързо, следва сърдечен арест.

Причини

Респираторният арест може да се дължи на:

• обструкция на дихателните пътища
• слабост на дихателните мускули
• намалена дихателна работа

Обструкция на дихателните пътища

Включва обструкция на горни и на долни дихателни пътища.

• Горни дихателни пътища - Запушването може да се причини от попадане на чуждо тяло или оток на фаринкса, ларинкса и трахеята. В случаи на намалена или тотална загуба на съзнание, мускулният тонус на езика намалява и може да доведе до запушване на горните дихателни пътища. Други потенциални причини за запушване включват тумори на горни дихателни пътища (устна кухина, фаринкс, ларинкс), телесни течности (кръв, слуз, повръщане) и травма на горните дихателни пътища. Най-често срещаният тип тумор на горните дихателни пътища е плоскоклетъчен карцином, като най-големите рискови фактори за това състояние са употребата на алкохол и тютюн.
• Долни дихателни пътища - Може да възникне бронхоспазъм или други нарушения (напр. пневмония, белодробен оток, белодробен кръвоизлив). Обструктивните състояния на долните дихателни пътища, включително тежки епизоди на астма и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), също могат да доведат до спиране на дишането. По време на тези епизоди, известни като обостряния, съпротивлението на дихателните пътищасе увеличава поради възпалителни промени в белите дробове. Това води до учестено дишане и намалено снабдяване на тъканите с кислород. При астма това включва бронхиоларна констрикция, докато при ХОББ това включва колапс на дихателните пътищапо време на издишване и последващото вдишване. Един от начините, по които тялото се опитва да компенсира повишените дихателни нужди, е чрез увеличаване на честотата на дишане. От своя страна това води до умора на дихателните мускули и на диафрагмата и в крайна сметка може да доведе до спиране на дишането и смърт, ако няма навременна медицинска намеса.

Намалена дихателна работа

Нарушения в централната нервна система води до намалена дихателна работа. Дихателният център на мозъка се намира в моста и медулата и се задвижва предимно от повишени нива на въглероден диоксид в кръвта (хиперкапния) с намалени нива ана кислород (хипоксемия). Нарушения на централната нервна система, като инсулт и тумори, могат да причинят хиповентилация. Съществуват лекарства, които могат да намлят дихателната работа (напр. опиоиди). Метаболитни нарушения също могат да намалят дихателните усилия. Хипогликемията и хипотонията потискат централната нервна система и компрометират дихателната система.

Слабост на дихателните пътища

Нервно-мускулните нарушения могат да доведат до слабост на дихателните мускули. Могат да бъдат причинени от заболявания на гръбначния мозък, нервно-мускулни заболявания (ботулизъм, полиомиелит, миастения гравис). Дишането за продължителен период от време близо до максималния капацитет може да причини метаболитна ацидоза или хипоксемия. В крайна сметка това води до слабост.

Симптоми

Най-честият симптом на задържането на дишането е цианоза - синкаво оцветяване на кожата в резултат на намалено количество кислород в кръвта. Ако спирането на дишането остане без лечение, настъпва сърдечен арест в резултат на хипоксемия, хиперкапния или и двете. В този момент пациентите са в безсъзнание.

Симптомите на респираторен арест могат да се различават при всеки пациент. Усложненията нарастват бързо в клиничния спектър. Обикновено това са животозастрашаващи състояния, които могат да бъдат предотвратени само с лекарска намеса.

Диагноза

Поставянето на диагнозата изисква клинична оценка.

Първоначална оценка - Ако пациентът може да реагира устно и отговаря на зададените от лекар въпроси, то значи има частично запушени дихателни пътища и че диша. Първоначалната оценка включва също проверка на пулс, за да се изключи сърдечно-белодробен арест.

Изчистване и отваряне на горни дихателни пътища - Първата стъпка за определяне на причината за ареста е изчистване и отваряне на горни дихателни пътища с правилно позициониране на главата и шията.

За поставянето на по-точна диагноза при съмнение за белодробно заболяване е необходимо да се извършат и някои инструментални изследвания, след оказване на първа помощ на пациента. Такива са:

• Рентгенография на гръден кош
• Компютърна томография на гръден кош (КТ)
• Определяне на алкално-киселинно равновесие

Лечение

Лечението варира в зависимост от причината за спиране на дишането. В много случаи е необходимо да се създаде алтернативен дихателен път и да се осигури изкуствена вентилация.

Изображения: freepik.com