Атрофия на мускулите в краката

› Въведение

› По-чести причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение 

› Превенция

Въведение

Атрофия на мускулите в краката представлява състояние, което се характеризира с намаляване на мускулната маса в долните крайници. Мускулната атрофия може да възникне вследствие на недохранване, напредване на възрастта, генетични фактори, липса на физическа активност или определени медицински състояния, неврогенни състояния. Атрофията вследствие на неизползване (физиологична атрофия) настъпва, когато мускулите не се натоварват достатъчно. Симптомите включват намаляване на мускулната маса, разлика в размера на крайниците (единият е по-малък от другия), както и изтръпване, слабост и усещане за „мравучкане“ в крайниците. Този вид атрофия е обратим чрез физически упражнения и здравословно хранене. Лечението е насочено към справяне с основния проблем.

Възможни причини за мускулна атрофия включват:

• Физиологични фактори и обездвижване - стареене на организма, продължително залежаване, обездвижване, недостатъчна физическа активност.
• Неврологични заболявания - инсулт, травма на гръбначния стълб, множествена склероза, амиотрофична латерална склероза, болест на Паркинсон, полиомиелит, спастична параплегия, периферна невропатия, диабетна невропатия, синдром на Гилен-Баре, миастения гравис.
• Мускулни заболявания - мускулна дистрофия тип Дюшен и тип Бекер, мускулни дистрофии, дерматомиозит, алкохолно-свързана миопатия.
• Съдови заболявания - периферна артериална болест, исхемия на крайниците. 
• Системни заболявания - онкологични заболявания, СПИН, саркоидоза, ХОББ, кахексия, анорексия, саркопения.

По-чести причини

Липса на активност

Най-честата и основна причина за мускулна атрофия е липсата на физическа активност. Когато даден мускул не се използва, тялото с времето го разгражда, за да пести енергия. Мускулна атрофия вследствие на липса на активност може да възникне, когато човек остане неподвижен по време на възстановяване от заболяване, след операция или при травма. Редовните физически упражнения и физиотерапията могат да доведат до обратно развитие на този вид мускулна атрофия.

Непълноценно хранене

Непълноценното хранене може да причини редица здравословни проблеми, включително мускулна атрофия. Хранителни режими, бедни на чисти протеини, плодове и зеленчуци, могат да възпрепятстват растежа или поддържането на мускулната маса.
Мускулната атрофия, свързана с недохранване, може да се развие в резултат на заболявания, които нарушават способността на организма да усвоява хранителни вещества. Такива състояния са:

• Синдром на раздразненото черво.
• Цьолиакия (глутенова ентеропатия).
• Рак.

Кахексията е сложно метаболитно състояние, което води до екстремна загуба на тегло и мускулна атрофия. Тя може да се появи като симптом на друго основно заболяване, като например рак, ХИВ или множествена склероза (МС).
Хората, страдащи от кахексия, могат да изпитат значителна загуба на апетит или неволно отслабване, въпреки приема на голямо количество калории.

Синдром на Гилен-Баре

Синдром на Гилен-Баре е автоимунно заболяване, при което имунната система атакува периферните нерви. Нарушено е провеждането на нервни импулси към мускулите, при което настъпва мускулна слабост, намалени рефлекси, мускулна атрофия. Причинява изтръпване, слабост и промени в усещанията. Първите симптоми са усещане на мравучкане в ръцете и краката. Може да прогресира до парализа. Обикновено преди проява на синдрома пациента е страдал от инфекция- гастроинтестинална или респираторна. Към момента лечението е симптоматично.

Някои от симптомите при синдром на Гилен-Баре включват:

• Усещане за бодежи в краката, пръстите на ръцете, глезените.
• Слабост в краката, която се разпространява и в останалите части на тялото.
• Нестабилна походка.
• Размазано виждане.
• Болка.
• Затруднено изкачване по стълби.

» Вижте още: Синдром на Guillain-Barre МКБ G61.0

Амиотрофична латерална склероза

Амиотрофичната латерална склероза е заболяване на нервната система, което засяга нервните клетки в мозъка и гръбначния мозък. Известна още като AЛС, болестта води до мускулна слабост и се влошава с времето. AЛС често започва с мускулни потрепвания и слабост в ръката или крака, затруднено преглъщане или неясен говор. Засягат се мускулите, необходими за движение, говорене, хранене и дишане. Може да прогресира до мускулна атрофия. Няма лечение за АЛС, но изследванията за нови терапии продължават.

Симптомите могат да включват:

• Проблеми с ходенето или извършването на обичайните ежедневни дейности.
• Спъване и падане.
• Слабост в краката, стъпалата или глезените.
• Слабост или тромавост на ръцете.
• Неясен говор или затруднено преглъщане.
• Слабост, свързана с мускулни крампи и потрепвания в ръцете, раменете и езика.
• Плач, смях или прозяване в неподходящи моменти. 
• Промени в мисленето или поведението. 

Симптоми

Симптомите на мускулна атрофия варират в зависимост от причината за състоянието ви. Най-очевидният признак на мускулна атрофия е намалената мускулна маса.

Други признаци на мускулна атрофия могат да включват:

• Единият крак е по-малък от другия.
• Слабост в единия крак.
• Изтръпване или мравучкане в краката. 
• Затруднено ходене или проблеми с равновесието.

Диагноза

Диагностицирането на симптома мускулна атрофия се извършва чрез снемане на анамнеза, физикален преглед и допълнителни изследвания. При анемнезата е важно да се уточнят началото и прогресията на симптома, травми, придружаващи заболявания, наличие на болка, намалена чувствителност. Физикалния преглед дава оценка на рефлексите, обема на движение на крайниците, пасивния и динамичния мускулен тонус, мускулна сила, нарушения в походката и движенията.

При нужда се прилагат и допълнителни изследвания:

• Лабораторен кръвен тест - пълна кръвна картина, креатинкиназа, възпалителни маркери.
• Мускулна или нервна биопсия.
• Електромиография (ЕМГ).
• Изследвания на нервната проводимост.
• Рентгенови снимки.
• Компютърна томография (КТ). 
• Магнитно-резонансна томография (ЯМР).

Може ли мускулната атрофия да бъде обратима?

Атрофията вследствие на обездвижване (физиологична атрофия) понякога може да бъде преодоляна чрез физически упражнения и здравословно хранене. Назначава се подходяща програма за физическа активност и възстановяване, съобразена с общото състояние. Тренировките във вода могат да намалят натоварването върху мускулите и да подпомогнат възстановяването. 

Неврогенната атрофия обикновено е необратима поради настъпилото физическо увреждане на нервите.

Лечение

Лечението на мускулна атрофия е насочено към справяне с основния проблем и спиране на прогресията на състоянието. Извършва се спрямо причината, степента на увреждане и общото състояние на пациента. Основните подходи включват:

• Физикална терапия и рехабилитация - упражнения, които да заздравят мускулатурата, повишаване на физическата активност, възстановяване на мускулна маса.
• При синдром на Гилен-Баре - вливане интравенозно на имуноглобулини или плазмафереза.
• При множествена склероза - рехабилитация и имуно-модулираща терапия. 
• При недохранване - високобелтъчна диета и прием на хранителни добавки.
• Атрофията вследствие на неизползване (физиологична атрофия) - може да се лекува чрез редовни физически упражнения и по-добро хранене. Може да се препоръча физиотерапия или план за физически упражнения. Изготвяне на план за здравословно хранене от диетолог. Прием на хранителни добавки.
• Неврогенната атрофия - понякога може да се лекува чрез специален вид физиотерапия, наречена електростимулация.Рехабилитатор поставя електроди върху кожата, в зоната над мускулите. Електродите изпращат слаби електрически импулси към нервите и мускулите. Тези импулси  предизвикват изкуствено съкращаване на мускулите, което действа като вид тренировка. Това помага за поддържане на мускулната маса и сила. Възможно е да се препоръча и ултразвукова терапия. При нея се използват звукови вълни, които подпомагат възстановяването на мускулите.

Превенция

Превенцията на мускулна атрофия не е винаги възможна, но спазването на следните практики може да намали риска от развитието на това състояние:

• Поддържане на редовна физическа активност.
• Избягване на продължително обездвижване.
• Балансирана диета.
• Раздвижване след операции и травми.
• Контрол над хроничните заболявания.
• Избягване на употребата на алкохол и токсични вещества.

Заглавна снимка: freepik.com