Атрофия на мускулите на ръцете

от 04 март 2014г., обновено на 12 ное 2026г.

Автор: Полина Димитрова

Атрофия на мускулите на ръцете - изображение

› Лечение

Въведение

Атрофия на мускулите на ръцете представлява намаляване на мускулния обем в областта на ръцете. Състоянието може да се развие в следствие на обездвижване, недохранване, увреждане на нервите в областта, първични мускулни заболявания. Диагностицирането се извършва чрез анамнеза и извършване на физикален преглед. Лечението е насочено към справяне с основното заболява и ограничаване на прогресията.

Възможни причини за мускулна атрофия включват:

Физиологични фактори и обездвижване - стареене на организма, продължително залежаване, обездвижване, недостатъчна физическа активност.
Неврологични заболявания - синдром на карпалния тунел, синдром на кубиталния тунел, шийна радикулопатия, периферна невропатия, инсулт, травма на гръбначния стълб, множествена склероза, амиотрофична латерална склероза, болест на Паркинсон, полиомиелит, спастична параплегия, диабетна невропатия, синдром на Гилен-Баре, миастения гравис.
Мускулни заболявания - мускулна дистрофия тип Дюшен и тип Бекер, мускулни дистрофии, дерматомиозит, алкохолно-свързана миопатия.
Съдови заболявания - периферна артериална болест, исхемия на крайниците.
Системни заболявания - онкологични заболявания, СПИН, саркоидоза, ХОББ, кахексия, анорексия, саркопения.

По-чести причини

Липса на активност

Най-честата и основна причина за мускулна атрофия е липсата на физическа активност. Когато даден мускул не се използва, тялото с времето го разгражда, за да пести енергия. Мускулна атрофия вследствие на липса на активност може да възникне, когато човек остане неподвижен по време на възстановяване от заболяване, след операция или при травма. Редовните физически упражнения и физиотерапията могат да доведат до обратно развитие на този вид мускулна атрофия.

Непълноценно хранене

Непълноценното хранене може да причини редица здравословни проблеми, включително мускулна атрофия. Хранителни режими, бедни на чисти протеини, плодове и зеленчуци, могат да възпрепятстват растежа или поддържането на мускулната маса.
Мускулната атрофия, свързана с недохранване, може да се развие в резултат на заболявания, които нарушават способността на организма да усвоява хранителни вещества. Такива състояния са:

Синдром на раздразненото черво.
Цьолиакия (глутенова ентеропатия).
Рак.

Кахексията е сложно метаболитно състояние, което води до екстремна загуба на тегло и мускулна атрофия. Тя може да се появи като симптом на друго основно заболяване, като например рак, ХИВ или множествена склероза (МС).
Хората, страдащи от кахексия, могат да изпитат значителна загуба на апетит или неволно отслабване, въпреки приема на голямо количество калории.

Цервикална радикулопатия

Цервикалната радикулопатия, известна още като прищипан нерв, е състояние, което води до неврологична дисфункция, причинена от притискане и възпаление на някое от нервните коренчета в областта на шийния отдел на гръбначния стълб (врата). Неврологичната дисфункция може да включва болка, която се разпространява към други части на тялото, мускулна слабост или изтръпване. Всеки може да развие цервикална радикулопатия, но тя се среща по-често при възрастни. Цервикалната радикулопатия, причинена от дискова херния, е по-характерна за хора на възраст до 50 години, докато тази, породена от дегенерация на междупрешленните дискове, се среща по-често при хора на възраст между 50 и 70 години. Неврологичните симптоми, произтичащи от цервикална радикулопатия, могат да се разпространят от врата към различни части на тялото – в зависимост от това кое нервно коренче е засегнато. Обикновено цервикалната радикулопатия засяга само едната страна на тялото – например дясната ръка, а не и двете едновременно.

Неврологичните симптоми при цервикална радикулопатия, които могат да се разпространят от врата надолу, включват:

Болка.
Изтръпване.
Усещане за „мравучкане“ или боцкане.
Мускулна слабост.
Отслабени рефлекси.

Хората с цервикална радикулопатия обикновено описват болката като остра или пареща. Движенията на врата в определени посоки, ;при разтягане или натоварване - могат да засилят болката.

Синдром на карпалния канал

Синдромът на карпалния канал представлява медицинско състояние, при което има притискане на нерв- n. medianus. Карпалния канал представлява пространство от вътрешната страна на китката, което е заобиколено от кости и сухожилия. При възпаление на някое от сухожилията може да стане притискане на структурите, които също преминават през канала. Рискът от развитие на този симптом се повишава при многократно повтаряне на движения в китката. Среща се по-често при женския пол и при хора със затлъстяване.

Някои от по-честите симптоми са:

Изтръпване или усещане за мравучкане на някой от пръстите или на повече от един, но не се засяга малкия пръстите.
Намалена чувствителност на пръстите на ръката.
Изтръпване на цялата ръка.
Усещане за слабост в ръката.
Намалена сила на захват.
Затруднена фина моторика.

» Вижте още: Синдром на карпалния канал МКБ G56.0

Симптоми

Симптомите при атрофия на мускулите в ръцете варират в зависимост от причината за състоянието. Може да се прояви с:

Намаляване на мускулния обем.
Мускулна слабост.
Намалена сила на захвата.
Нарушена фина моторика.
Нарушена координация на движенията.
Бърза уморяемост на движенията.
Ограничен обем на движенията.
Мускулни фасцикулации.
Промени в чувствителността на ръцете.

Изображение: OpenStax, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Диагноза

Диагностицирането за атрофия на мускулите в ръцете се извършва чрез снемане на анамнеза, извършване на физикален преглед и допълнителни изследвания при нужда. По време на анамнезата се уточняват началото и продължителността на симптомите, наличието на мускулна слабост, болезненост, изтръпване, наличие на придружаващи заболявания. Физикалният преглед оценява мускулният обем, мускулната сила, тонус, наличие на сухижилни рефлекси, чувствителност, обем на движение. Включва прегледат врата, рамото, ръцете и дланите ви. При цервикалната (шийната) радикулопатия почти винаги засяга само едната страна на тялото и трябва да се сравнят усещанията от засегнатата страна с тези от здравата страна.

Допълнителни изследвания може да включват:

Рентгенография на гръбначния стълб - рентгеновите снимки на шийния отдел на гръбначния стълб са най-често използваните образни изследвания при болки във врата и горните крайници. Различните проекции или ъгли на заснемане могат да разкрият различни проблеми, като например стесняване на междупрешленните пространства или стесняване на отворите, през които преминават нервните коренчета (стеноза).
Магнитно-резонансна томография (ЯМР) - при ЯМР се използват силен магнит, радиовълни и компютър за получаване на детайлни изображения на вътрешните структури на тялото. ЯМР е предпочитаният метод за диагностика на радикулопатия. Той позволява да се визуализират промени в меките тъкани, включително дискови хернии и притиснати нерви.
Компютърна томография (КТ) - показва структурите в тялото, като използва рентгенови лъчи и компютърна обработка за създаване на изображения. Обикновено КТ се използва за диагностициране на травматични увреждания, които водят до симптоми на цервикална радикулопатия.
Електромиография (ЕМГ) - електромиографията (ЕМГ) измерва мускулния отговор, енергията възникваща в мускула при неговото стимулиране от нерв. Това изследване помага да се определи дали даден нерв функционира нормално.
Лабораторни изследвания - може да се използа креатинкиназа, кръвна захар, електролити.

Лечение

Лечението на атрофия на мускулите на ръцете се извършва съобразно причината за състоянието и подобряване на общото състояние на организма.
За цервикална радикулопатия – в над 85% от случаите цервикалната радикулопатия отшумява без специфично лечение в рамките на осем до дванадесет седмици. Когато симптомите продължават, съществуват няколко възможности за лечение на цервикалната радикулопатия - имобилизация (обездвижване), медикаментозно лечение, физиотерапия, епидурално инжектиране на стероиди в шийния отдел, хирургична намеса. Около 90% от хората с цервикална радикулопатия постигат добри до отлични резултати чрез нехирургично лечение.

Физикална терапия и рехабилитация - упражнения, които да заздравят мускулатурата, повишаване на физическата активност, възстановяване на мускулна маса.
При синдром на Гилен-Баре - вливане интравенозно на имуноглобулини или плазмафереза.
При множествена склероза - рехабилитация и имуно-модулираща терапия.
При недохранване - високобелтъчна диета и прием на хранителни добавки.

Превенция

Превенцията на атрофия на мускулите на ръцете не е възможна при всички състояния, но общият риск за развитие на заболяване намалява при спазване на следните мерки: