Физиологична атрофия

Атрофията означава прижизнен процес на намаляване обема на органите, при което се понижават, а в някои случаи и напълно прекъсват техните функции. Атрофията е общият физиологичен процес на реабсорбция и разпадане на тъкани, включващи апоптоза на клетъчно ниво. Тя може да бъде част от нормалното развитие на тялото и хомеостатичните процеси или в резултат на заболяване. Когато има достатъчен брой клетки, цялата тъкан или орган намалява по размер или става атрофична. Атрофията може да бъде физиологична или патологична.

Физиологичната атрофия съпровожда организма още от момента на раждането и прогресивно нараства с напредване на възрастта до дълбока старост. Примери за физиологична атрофия като част от нормалното развитие включват свиване и инволюция на тимуса в ранното детство и тонзилите в юношеството. В напреднала възраст ефектите включват, но не се ограничават до загуба на зъби, коса, изтъняване на кожата, което създава отслабване на мускулите, загуба на тегло в органите и бавна умствена активност.

Някои клетки и органи обикновено се подлагат на атрофия при определени възрасти или при определени физиологични обстоятелства. В човешкия ембрион, например, редица структури са преходни и при раждането вече са претърпели атрофия. Надбъбречните жлези стават по-малки след раждането, защото вътрешният слой на кората им се свива. Тимусът и други лимфоидни тъкани атрофират при юношеството. Широко разпространената атрофия на много тъкани, придружаващи напреднала възраст, макар и универсална, е повлияна от промените в храненето и кръвоснабдяването, които се появяват по време на активния зрял живот.

Нормалните циклични промени на женските репродуктивни органи са придружени от физиологична атрофия на части от тези органи. По време на менструалния цикъл corpus luteum на яйчниците атрофира, ако не е настъпила бременност. Мускулите на матката, които се увеличават по време на бременност, бързо атрофират след раждането на детето, и след завършване на кърменето млечните ацинарни структури на гърдите намаляват по размер. След менопаузата яйчниците, матката и гърдите обикновено претърпяват степен на атрофична промяна.

Физиологичната атрофия е необратим процес.

Тимусът е първичен лимфоиден орган, който проявява динамични физиологични промени. В пубертета претърпява обратно развитие и на негово място във възрастния индивид има мастна и съединителна тъкан. Такъв процес на обратно развитие (атрофия) се нарича инволуция.Първата промяна е загуба на кортикални лимфоцити чрез апоптоза. Това е последвано от отстраняване на апоптотичните клетъчни остатъци и при отсъствие на възстановяване може да доведе до загуба на кортикомедуларната демаркация и органна атрофия. Ненеопластичните пролиферативни промени включват фокална лимфоидна хиперплазия и пролиферация на медуларни епителни клетки.

Хистологично, физиологична атрофия на тимуса се характеризира с намаляване на размерите му, с намаление на кортикалните лимфоцити, изтъняване и неравномерност на кората и загуба на кортикомедуларна демаркация. В кортикомедуларния възел има увеличение на периваскуларните пространства и периваскуларните B-лимфоцитни и плазмени клетъчни популации, които могат да образуват лимфофоликуларни структури с видни зародишни центрове. Има инфилтрация от мастната тъкан в капсулата на съединителната тъкан и септите. В медулата, епителните клетки стават постепенно по-видни.

Микроскопските промени в епителните клетки, които съпровождат атрофията, могат да покажат значителни плеоморфни вариации в разпределението, архитектурното разположение и цитологичния облик. Несъмнено има известна степен на клетъчна пролиферация, тъй като епителните клетки понякога се подреждат в ленти и могат да образуват тубули или кисти, облицовани с кубидален до сквамозен епител. Епителните промени са по-ярки при жените, отколкото при мъжете.