Задържане на урина в бъбрека

› Въведение

› По-чести причини за възникване

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Задържане на урина в бъбрека представлява състояние, характеризиращо се с нарушено оттичане на урината от бъбрека към пикочния мехур. Състоянието е познато още с медицинския термин хидронефроза. Задържането на урина в бъбрека се наблюдава при запушване или пълна обструкция на пикочните пътища. В резултат на това потокът на урина се забавя или напълно спира, което води до задръжка на урината в кухинната система на бъбрека. Хидронефрозата може да доведе до дълготрайни увреждания на бъбреците, ако не се лекува навреме. Задържането на урина води до повишение в бъбречното налягане, което в нередки случаи се изявява с разширение на бъбречното легенче и бъбречните чашки. 

Задържане на урина в бъбрека може да се дължи на:

• Болести на пикочо-половата система - бъбречно-каменна болест, цистит, уретрит, пиелонефрит, везикоуретерален рефлукс, бъбречна поликистоза, уретероцеле.
• Болести на нервната система - множествена склероза, болест на Паркинсон (Parkinson's disease), мускулна дистрофия, автономна невропатия.
• Бременност, раждане и послеродов период - бременност.
• Вродени аномалии - вродена хидронефроза, мегауретер, бъбречна хипоплазия, бъбречна киста, атрезия или стеноза на уретера, ектопичен бъбрек, спина бифида.
• Генетични заболявания и хромозомни аберации - синдром на Прадер-Вили, синдром на Беквит-Видеман, синдром на Търнър.
• Нарушения в органите на кръвообращението - кръвен съсирек, исхемия на бъбречните съдове.
• Злокачествени заболявания - тумор на бъбрека, тумор на матката, тумор на яйчника, тумор на уретера, карцином на простатата.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - лъчетерапия, увреждане на пикочните пътища при травма, оперативни интервенции.

По-чести причини за възникване 

Бъбречно-каменна болест

Бъбречно-каменната болест, позната още като нефролитиаза, е най-честата причина за задържане на урина в бъбрека. При развитие на заболяването се формират твърди конкременти (бъбречни камъни), които могат да имат различен състав и структура в зависимост от изграждащите ги елементи. Една от най-честите прояви на бъбречно-каменната болест е така наречената “бъбречна криза”. Тя се характеризира с остра внезапна болка, която се дължи на миграция на бъбречния конкремент. Задържането на урина в бъбрека обикновено възниква поради запушване на уретера или друга част от пикочните пътища. Вследствие засядането на бъбречния камък се наблюдава обструкция и невъзможност за преминаване на урината към долните отдели на пикочната система. 

» Повече информация по темата: Бъбречно-каменна болест

Везикоуретерален рефлукс

Везикоуретералният рефлукс (ВУР) е често срещан проблем, особено при момичета в детска възраст. Той представлява състояние, при което урината се връща ретроградно от пикочния мехур обратно към единия или двата уретера. При някои по тежки състояния може да се наблюдава връщане на урина до бъбреците, което води до задръжка на урината и повишение на бъбречното нялягане. Везикоуретералният рефлукс води до нарушаване в нормалният ход за оттичане на урината извън тялото и затова се явява предпоставка за развитие на рецидивиращи уринарни инфекции. 

Бременност

Задържане на урина в бъбреците може да се наблюдава в хода на бременноста или постпарталният период на родилката. По време на бременност матката претърпява множество промени като размера и теглото ? нарастват множество пъти. Съществува определен риск, при който уголемената матка може да притисне пикочните пътища и по този начин да затрудни преминаването на урина към пикочния мехур. При някои бремени това води до задържане на урината в бъбреците и развитие на хидронефроза. В такива случаи задържането на урина в бъбреците е обратим процес и след връщане на нормалните размери на матката се възстановява и нормалният поток на урина.

Вродени аномалии

В някои случаи задържането на урина в бъбреците се проявява при новородени още след самото раждане. Причината за това състояние най-често са вродени аномалии на пикочната система, които възпрепятстват по един или друг начин нормалното оттичане на урината. Вродените аномалии включват различни структурни или функционални нарушения, които се формират още по време на ембрионалното развитие. Задържането на урина в бъбреците може да се дължи на различни аномалии засягащи бъбреците, пикочните пътища или пикочния мехур. За диагностицирането им е важно да бъдат провеждани задължителните профилактичните прегледи след раждане, тъй като в нередки случаи протичат без изявена клинична картина.

Симптоми

Симптомите, които съпътстват задържане на урина в бъбреците, възникват в зависимост от подлежащата причина. Много често състоянието протича безсимптомно и дълго време остава недиагностицирано. Често срещани симптоми включват:

• Болка в областта на кръста или корема
• Болезнено уриниране
• Промяна в цвета на урината
• Парене при уриниране
• Намалено количество урина
• Пълна липса на уриниране
• Подуване в областта на корема 
• Висока температура
• Гадене и повръщане

Диагноза

Диагнозата при задържане на урина в бъбреците се поставя въз основа на клиничната картина, физикален преглед извършен от лекар, както и допълнителни лабораторни и образни изследвания. 

Ако задържането на урина в бъбреците се установи още след раждане или в ранна детска възраст, изследванията трябва да се насочат към установяване на вродени структурни или функционални нарушения на пикочната система. В някои случаи вродени аномалии могат да се установят още преди самото раждане, по време на пренаталните ултразвукови изследвания. С помощта на ехограф се визуализират стеснения или обструкции на пикочните пътища, наличие на двоен уретер, бъбречна агенезия/хипоплазия и други аномалии, които могат да доведат до задържане на урина в бъбреците. 

Диагностичният процес обикновено започва първо с оценка на настоящите оплаквания и придружаващи заболявания. След това лекарят може да назначи допълнителни изследвания като:

Лабораторни изследвания - проследява се пълна кръвна картина (ПКК), диференциална кръвна картина (ДКК), електролити, урея, креатинин, пикочна киселина и други.

Изследване на урина - проследява се обема и относителното тегло на урината, нейният цвят, седимент и при индикации се извършва урокултура (доказване на бактерии в урината върху специална хранителна среда).

Образни изследвания - те са главен диагностичен метод за установяване на вродени аномалии, обструкция или стеснение на пикочните пътища, наличие на камъни в бъбреците и други структурни нарушения. Най-често се използват:

• Ултразвукови изследвания (ехография на бъбреци)
• Рентгенография - нативна или с контраст 
• Ексктреторна урография 
• Компютърна томография

Лечение 

Лечението при задържане на урина в бъбреците зависи от подлежащата причина, тежестта на състоянието и симптомите на пациента. Целта на лечението е да се възстанови нормалното оттичане на урина и да се предотвратят бъдещи усложнения в структурата и функцията на бъбреците. Ако задържането на урина в бъбреците се дължи на обструкция или стеснение в хода на пикочните пътища, трябва да се пристъпи към процедури, възстановяващи нормалната им проходимост. При установяване на бъбречно-каменна болест, лечението зависи от големината на конкремента и локализацията му. Един от методите за лечение на камъни в бъбреците се нарича литотрипсия и представлява разрушаване на конкрементите чрез високоенергийни ударни вълни. При наличие на вродени аномалии или туморни процеси, които пречат на нормалното оттичане на урина, се пристъпва към хирургическо лечение. При задържане на урина в бъбреците често е необходимо и медикаментозно лечение с антибиотик, поради по-високият риск за размножаване на бактерии и развитие на уроинфекции. Изборът на лечение за всеки пациент е индивидуално и се извършва от лекар, най-често със специалност урология или нефрология. 

Още информация по темата може да намерите в:

» Възстановяване на бъбрек след хидронефроза

Изображения: freepik.com