Дистрофия на ретината

Дистрофия на ретината: увреждане на светлочувствителната тъкан, разположена върху задната част на окото.

Ретината се състои от милиони фоторецепторни клетки, които предават светлината към мозъка посредством зрителния. Дистрофията кара някои от тези клетки постепенно да губят своята функция (т.е невъзможно е да предават зрителни сигнали към мозъка).

Началото на наследствените дистрофии на ретината е безболезнено, двустранно и обикновено прогресивно. При повечето хора се установява постепенна периферна загуба на зрение (т.е те започват да виждат като в тунел) и затруднено зрение при слабо осветление и през нощта. Централното зрение обикновено не е засегнато, така че човек може да чете. Въпреки това, понякога то също може да се влоши и да предизвика пълна загуба на зрението.

Рискови фактори за дистрофия на ретината могат да бъдат атеро-склеротичните промени в организма, тютюнопушенето, изкуствената светлина, небалансираното хранене, възрастта над 40 години, женския пол и други.

Дистрофията на ретината може да се дължи на:

• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - синдром на Бардет-Билд (Bardet-Biedl syndrome), делеция на 14q хромозома, микрофталмия, синдром на Ройфман (Roifman syndrome), синдром атаксия-хипогонадизъм-хороидална дистрофия.