Инфаркт на червата

Инфарктът на червата е резултат от ограничено кръвоснабдяване на червата, което най-често се дължи на запушване на червата или оклузия на една от мезентериалните артерии. Запушването на червата най-често се причинява от чревни сраствания, които често се образуват след коремни операции, или хронични инфекции като дивертикулит, хепатит, и възпалително заболяване на червата. В около 20% от случаите не се намира тромботична оклузия. Част от тях се дължат на остро несъответствие между възможностите на кръвотока и метаболитните изисквания на чревната стена при стенозираща атеросклероза на чревните артерии и рязко спадане на артериалното налягане, респективно на перфузията с кръв. В друга част от случаите на инфаркт на червата се намират множествени микротромби в най-малките разклонения на мезентериалните артерии, в непосредствена близост с чревната стена. В 2% от случаите причината е тромбоза на горната мезентериална вена.

Макроскопски инфарцираното черво е силно раздуто и отпуснато, със синьо-червен цвят и наподобява домашна кървавица, преди да бъде потопена във врящата вода. Чревната стена е задебелена и къслива, а в просвета се намира кървениста течност.

Хистологично при инфаркт на червата още след първия час се намират хиперемия и кръвоизливи в чревните вили и некроза на епителните клетки по техните върхове. Постепенно през следващите часове чревната стена в цялата й дебелина се пропива с кръв. Некрозата на мускулните клетки настъпва значително по-късно, а най-късни са промените в съединителнотъканната строма. Поради активиране на чревната флора, ако болният не се оперира своевременно, се развива гангрена на чревната стена с перитонит.