Пробиване на ухо МКБ Z41.3

Пробиването на ухото или още т. нар. пиърсинг е рутинна процедура, която се прави поради различни културни или религиозни причини и най-вече естетически цели. Тази процедура се извършва във всяка възраст – както на малки деца, така и на възрастни хора.

Пиърсингът представлява пробиване или изрязване на част от човешкото тяло, създавайки отвор, в който могат да се носят бижута или където може да се вмъкне имплант. Процедурата пробиване на ухо се практикува от дълбока древност, като първите доказателства за това са от 4000-5000 г. пр. Хр. В древен Египет пиърсингите са били символ на социален статус, показвали са красотата на притежателя им. От Стария завет става ясно, че обеците са били считани за белег на красота, богатство и привлекателност. Пробиването на уши и като цяло пиърсингите по тялото присъстват в историята на Римската империя, африкански племена, в културата на маите, ацтеките и други племена от Централна и Северна Америка. Най-традиционният пиърсинг е вероятно този на ушите.

Пиърсингът може да бъде поставен на много места:

1. Лоб (Lobe) — класическо поставяне на пиърсинг в меката част на ухото
2. Флеш (Flesh) — първо се прави дупка в меката част на ухото и след това се разширява
3. Пинч (Pinch) — подобен на флеш, но се извършва разширяване на дупката на ухото като се отстранява част от тъканта
4. Хеликс (Helix) — вид пиърсинг в горната външна част на ушния хрущял
5. Анти-хеликс (Anti-helix) — поставя се точно срещу хеликс
6. Трагус (Tragus) — позиционира се върху издадената вътрешна част на ухото
7. Анти-трагус (Anti-tragus) — локализира се на противоположната страна на трагус
8. Дейт (Daith) — локализира се над трагус
9. Руук (Rook) — разполага се над анти-трагус
10. Конч (Conch) — пиърсинг, който се поставя от вътрешната хрущялна страна на ухото
11. Снъг (Snug) — минава през два хрущяла на ухото
12. Орбитален (Orbital) — с една халка се свързват две дупки на ухото
13. Индустриален (Industrial) — две дупки на ухото се свързват с дълъг барбел

Не е нужно процедурата да се извършва от лекар, най-често хората отиват в студиа за пиърсинги и татуировки. Пробиването става бързо и е проста процедура, почти безболезнена. Не се използват анестетици (обезболяващи), защото болката се равнява на тази от поставяне на венозен източник или инжекция. Най-добре е пиърсингът да се извърши със стерилна игла за еднократна употреба, с кух отвор при стерилни условия. Някои хора предпочит да пробият ушите си сами използвайки игли за шиене, пробиващи пистолети или други остри инструменти. Поради потенциално замърсяване на раната и неправилно поставяне това не се препоръчва.

Предварително областта се почиства и дезинфекцира, след което се вкарва куха игла в мястото, в края на която се намира обецата. При издърпването на иглата бижуто се поставя на правилното място. Възможно е леко кървене, но е напълно нормално. Скоро след пробиването на ухото се очаква възпалителен отговор, затова се препоръчва носенето на хипоалергенни обеци, например направени от медицинска стомана, злато или сребро. Раната зараства бързо, но е възможно да се образуват фистули (сраствания).

Ако се следват правилно препоръките и техники на пробиване на ухото не би следвало да има неприятни последици. Едно проучване е установило, че близо 35% от хората са имали едно или повече усложнения, като леки инфекции или алергични реакции. От почти всички места, където е направен пиърсинг са изолирани бактерии от вида Staphylococcus aureus и streptococcus група А и е установена повишена заболеваемост от хепатити и кондиломи. Пиърсингът представлява отворена рана и докато зарасне обикновено минава време от около шест до осем седмици. Дупки, направени в хрущялната тъкан, отнемат повече време да зараснат и са по-податливи към инфекция.

Инфекция може да се причини ако раната се докосва с мръсни ръце или инструменти, ако обеците са прекалено плътни и не позволяват на раната да диша и да зарасне. Отворът може да се инфектира ако има прекалено много работа с пиърсинга или се постави грубо.

Предполага се, че отворът е инфектиран ако е зачервен, болезнен, подут, с повишена локална температура, ако има сърбеж или изтича гной.