Ухапване или удар от крокодил МКБ W58
Крокодилите се определят като най-високо организираните съвременни влечуги. Характеризират се с плоска глава, къса шия, удължена муцуна, удължено и сплеснато тяло. Размерите на крокодилите варират като най-големите са дълги около 7 м. Имат ципести крака, които им спомагат да правят бързи завои и резки движения във водата.
Крокодилите представляват хищници, които населяват тропиците в Африка, Азия, Северна и Южна Америка и Австралия. По-големите видове крокодили са много опасни за хората при ухапване или удар от крокодил най-вече заради способността им да нападнат човек преди той да реагира.
Соленоводният крокодил и нилският крокодил са най-опасните, убивайки стотици хора всяка година в някои части на Югоизточна Азия и Африка. Американският крокодил, американският алигатор, черният кайман също са опасни за хората.
Тъй като крокодилите се хранят чрез хващане и задържане на плячката си, те са развили остри зъби и мощни мускули, за да задържат челюстите затворени. Челюстите могат да хапят с огромна сила - имат най-силната захапка от всички животни. Дългият 5,2 м соленоводен крокодил е определен като животното с най-голяма сила на захапката.
Силните, бързи странични атаки към крайниците на жертвата причинява обезглавяване или ампутация на крайник. И докато обезглавяването води скоропостижно до фатален край, травматичната ампутация може да не причини летален изход, ако жертвата може да получи по някакъв начин незабавна животоспасяваща медицинска помощ.
Ако жертвата на крокодил пострада от по-малко поражение при ухапване или удар от крокодил, има значителен риск от инфекция на раната. Множество микроорганизми, особено аеробни Грам отрицателни патогени, са били изолирани от рани след ухапвания на крокодил. Поради високия риск от полимикробна инфекция при оцелелите, се препоръчват широкоспектърни емпирични антибиотици.
Доминиращите аеробни изолати от устната флора на крокодили включват видове Aeromonas (най-често срещаните, особено Aeromonas hydrophila), Proteus, Pseudomonas и Citrobacter. Анаеробната флора, култивирана от крокодиловата захапка в раната, варира, като разпространените видове са Clostridium, Bacteroides, Fusobacterium и Peptococcus. Съществува теория, че устната флора на крокодила може да е резултат от флората на изпражненията на предходната плячка. Интересно е, че не са открити салмонели при изследване на чревните бактерии на крокодила.
Формата на зъбите на крокодилите спомага за процъфтяването на местната бактериална флора. За съжаление данните за тази флора са ограничени. Друг източник на бактерии, замърсяващи раните от крокодилите, е водата, в която става нападението. Може да се очаква голямо разнообразие от потенциално инфекциозни агенти.
Коментари към Ухапване или удар от крокодил МКБ W58