Счупване на ключицата МКБ S42.0

Фрактурите на ключицата са доста чести. Най-често се наблюдават при транспортни злополуки. Счупванията на клавикулата най-често се получават по индиректен механизъм - падане върху ръка, лакът или рамо. По-рядък е директният механизъм.

Клавикулата е разположена непосредствено под кожата. Обикновено счупване на ключицата най-често настъпва по средата й и на границата на средната и външната третина. Най-честите счупвания при децата са тип "зелена клонка".
Настъпват размествания на фрагментите като централният отломък под действието на шийния мускул се измества към главата, а страничния към опашката и напред от тежестта на крайника.

Клиника на счупване на ключицата

Тя се появява с:

• внезапна болка,
• оток,
• ъглова деформация на ключицата в участъка на счупването,
• ограничение на движенията на раменната става.

Функцията на ръката е умерено нарушена. Могат да се установят крепитации. Болният се явява при лекаря, придържайки под прав ъгъл предмишницата на травмираната ръка със здравата си ръка.

При децата поради по-слабото разместване на фрагментите симптоматиката е по-бедна и най-често движенията на крайника не са смутени.

Диагноза на счупване на ключицата

При огледа се вижда, че болното рамо е по-ниско от здравото, и откъм страната на травмата изглежда скъсено. Главата на пострадалия е обърната към здравата страна и е наклонена към болната. Може да се оформи подкожен хематом и оток в надключичната и подключичната ямка, след което кожата се оцветява синкавочервено. При палпация болката се засилва, а под кожата се установява неравните краища на фрагментите. Установява се патологична подвижност, а понякога и костни крепитации. Понеже причинява страдание на пострадалия, последните два феномена е по-добре да не се търсят. Най-важно значение има рентгеновото изследване.

Лечение на счупване на ключицата

Ръката се обездвижва. Следва предварително наместване. Това се постига като двете рамена се изтеглят назад и се задържат в това положение с помощта на превръзка "раничка".

• Лечението има следните за цел да се наместят фрагментите и да се фиксират до настъпване на зарастването.
• Продължителността при обездвижване на децата е от 15-20 дни, докато при възрастните този срок е в зависимост от вида на счупването и е около 30 дни, но при раздробените фрактури (счупвания) може да се удължи до 40 дни.
• Прилагат се и оперативни методи на лечение, които се прилагат при неуспех на консервативната терапия.
• При открити фрактури се прави кръвна репозиция и остеосинтеза (слагат се тел, пирон). Приоритет са съпътстващите наранявания.
• Ако не се наблюдават фиксиращите превръзки и не се реагира на оплакванията на болния, резултатът е образуване на декубитални рани.

Усложнения на счупване на ключицата

Усложненията биват ранни и късни.

Ранните: се явяват през време на счупването или непосредствено след това: костните откъси притискат и могат да разкъсат стволовете на plexus brachialis и a. et v. subclavia и дават съответната клинична картина.

Късните: усложнения настъпват бавно в резултат на постепенно притискане на поменатите структури от големия калус, образувал се на нивото на фрактурата.

Прогноза на счупване на ключицата.

Тези фрактури невинаги зарастват. Понякога в резултата на голямо разместване на фрагментите настъпва деформация. При жените деформацията, освен физически, може да причини и естетически пробмем.