Локализирано подуване, уплътнение или слаб оток в много области от тялото МКБ R22.7

Подуванията по повърхността на тялото, известни като оток, могат да бъдат повърхностни или дълбоки. Обикновено се дължат на колекция на течности в интерстициалното пространство. Локално, отокът може да се дължи на абсцес или киста.

Понякога отокът може да се среща по цялото (по-известно като аназарка). Причините за него са системни заболявания като сърдечна или бъбречна недостатъчност.

Друга причина за появата на локализирано подуване, уплътнение или слаб оток в много области от тялото могат да са злокачествените новообразувания или отстранените лимфни възли. В тези случаи отокът е от лимфен произход и се нарича лимфедем. Лимфедемът на горните крайници се появява най-често при карцином на гърдата, когато има застой на лимфа или при екстирпирането (премахването) на аксиларните лимфни възли.

Лимфедемът на долните крайници се наблюдава при злокачествени заболявания, като това могат да са: рак на простатата, рак на яйчниците и др.

Друга причина за оток по тялото са физичните дразнители. Те могат да бъдат с различен характер (физичен и химичен). В тези случаи отокът е в резултат от настъпилото възпалени. Такъв тип отоци се наблюдават по-често по крайниците.

Инфекциите са също често срещана причина. Те могат да бъдат в резултат на проникващо нараняване на кожата или от ухапване от насекоми или змия.

Независимо от причинителя отокът е симптом на първичното заболяване и за неговото премахване трябва да се предприеме терапия насочена към заболяването.

Повърхностните маси на меките тъкани са често срещани в клиничната практика. Тяхното откриване често става случайно, при посещение на личния лекар. В по-голямата част от случаите тези новообразувания протичат без много усложнения, като единствени симптоми могат да са нарастващата маса и компресията, която тя оказва върху околните тъкани. Диагностиката на тези заболявания се извършва чрез образни изследвания и биопсия.

Мезенхимните тумори могат да бъдат представени от злокачествения тумор дерматофибросарком протуберанс. Той представлява около 6% от всички саркоми на меките тъкани. Обикновено се вижда на ЯМР като мезенхимно нодуларни маси с неспецифичен интензитет. В тумора могат да се наблюдават и области на кръвоизливи.

Повечето мезенхимни маси възникват в подкожната мастна тъкан. Липомите са най-често срещаните тумори с мастен произход. Около 80 % от липомите се появяват при възрастни и лесно се диагностицират. Те представляват добре ограничена подутина с мековата консистенция. Симптомите на липомът обикновено са бавно нарастваща безболезнена маса. Обикновено липомите се срещат в повърхностните тъкано, но не е изключено да бъдат открити и в мускули. Лечението на липома се изразява в неговото хирургическо отстраняване. Възможността за рецидив варира около 5%.

Съдовите новообразувания също са причина за локализирано подуване, уплътнение или слаб оток в много области от тялото, срещат се често. Хемангиомът е най-често срещаният доброкачествен тумор от съдов произход. Могат да се срещнат и смесени хемангиолимфангиоми. Тези лезии имат голям спектър на клинични прояви и могат да се наблюдават при пациенти от всички възрасти. Най-често хемангиомът е вроден. Често се срещат и в скелетните мускули, като в тези случаи ЯМР може да бъде много полезен. Когато туморът причинява усложнения той се премахва, като най-често това се прави с емболизация.

Туморите на периферните нерви са друг често срещан тип мезенхимен тумор. Те са доброкачествени тумори, представени шваноми и невриноми. Доброкачественият шваном е най-често срещаният тумор на нервната система. Той може да се представи като спорадичен случай или като неврофиброматоза тип 1 и 2. Шваномът може да се развие във всеки нерв, но най-често обхваща краниалните нерви и тези на горния крайник. Приблизително около 3% се появяват по корема. Пациентите се оплакват от оток, който е болезнен при натиск. Новообразуванието е подвижно в хоризонталната ос, но не и във вертикална.

ЯМР може да бъде много полезен и да покаже добре ограничена маса в близост до нерва. За доказване на заболяването се прави биопсия, която е доста болезнена.

Лечението на доброкачествените шваноми е оперативно. Предприема се маргинална инцизия, като по този начин се запазва целостта на нерва.

Фиброматозата е рядко срещащо се доброкачествено заболяване, което имат склонност към локално агресивно поведение. Туморите разрастват в околните тъкани, но нямат склонност към метастазиране, възможно е да са съпроводени с чувство за болка. Новообразуванието може да се появи навсякъде по тялото, но най-често засяга раменете, бедрата, седалище, корем.

Фиброматозата по крайниците и в поясната област има най-висок процент на рецидив след пълно хирургично отстраняване. Туморите по-често се развиват при жени по време на бременността или след нея. За разлика от лезиите в крайниците тези по коремната стена рецидивират рядко след отстраняването им.

Лечението на ези новообразувания се извършва от мултидисциплинарен екип. След хирургичното отстраняване терапията се продължава с лъчелечение.

Миозитис осификанс е доброкачествено образувание наподобяващо кост, което се развива в меките тъкани. Тази лезия засяга места, които са изложени на по-голям травматизъм или въздействие на физически фактори. Най-често се развиват във 2-3 десетилетие и засягат най-често крайниците. Симптомите, които го съпровождат са болка, мускулни схващания, наличие на бучка и намален обхват на движение на засегнатата част. В голяма част от случаите лезията се абсорбира спонтанно, хирургическо лечение се предприема само в случаите с усложнения.

Дерматофибромите са бучки по повърхността на кожата, те са безобидни и са в резултат на местно възпалени. Най-често се получават след ухапване от насекомо или друга малка травма, но често причината не може да се посочи от пациента. По-често се срещат при жени. Могат да се развият по всяка част на тялото, но най-често това е долният крайник.

Нодуларният фасциит е псевдосаркоматозен доброкачествен фиброзен тумор. Открива се предимно по горните крайници във възрастта 20-40 години. Туморът е самоограничаващ се и се вижда добре на ЯМР.

Друга често срещана лезия е инфундибуларната киста. По-често лезиите са малки и единични, могат да съществуват и множествени такива. Кистата се появява като кръгловата или овална маса с добре ограничен ръб. Често възникват около някой космен фоликул.