Локализирано подуване, уплътнение или слаб оток в областта на горния крайник МКБ R22.3

Отокът на ръката е индикация за възпаление или нарушения в кръвния и лимфния поток.
Причини за локализирано подуване, уплътнение или слаб оток в областта на горния крайник могат да бъдат:

• Възпаление - причинява се от травма, физическо претоварване на крайника, токсини, ухапвания от насекоми и змии, ревматоиден артрит, подагра и др.
• Лимфедем или лимфаденопатия - наблюдава се най-често след отстраняване на лимфни възли заради злокачествени заболявания. Лимфният дренаж се нарушава и се причинява асиметричен лимфедем.
• Инфекция - причинява се от вируси, бактерии или гъбички. Инфекцията може да бъде локализирана по пръстите на ръката, предмишницата или да е широко разпространена.
• Циркулаторни нарушения и др.

Симптомите, които са свързани с тези аномалии, са: болка, скованост, изтръпване, сърбеж, зачервяване или бледност, локално повишена температура или студена и лепкава кожа, мускулна слабост и други.

Лечението на отока зависи главно от причината. Препоръчително е да се избягва криотерапията, освен в случаите на травма. Нестероидните противовъзпалителни могат да са полезни за намаляване на отока и болката. При ухапвания от насекоми се препоръчват антихистамини и кортикостероиди.

Локализирано подуване, уплътнение или слаб оток в областта на горния крайник може да се дължи още и на доброкачествени туморни маси и на нетуморни такива.

Доброкачествените тумори на меките тъкани на ръката се представят като бучки и уплътнения, които не са ракови. Срещат се често в общата популация и характерно за тях е, че не метастазират. Основните проблеми, които те създават, са вследствие на постоянното им нарастване и на компресията, която оказват върху околните тъкани.

Липомът е доброкачествен тумор на мастната тъкан. Открива се при поне 1% от общата популация и е най-често срещаният тумор на меките тъкани. Липомът се описва като безболезнена, бавно нарастваща маса, която е подвижна и има мековата структура. Лечението се изразява в отстраняване на тумора, като е възможен рецидив в около 5% от случаите.

Хемангиомът е доброкачествен тумор от съдов произход. В голяма част от случаите хемангиомът се забелязва още при раждането. Обикновено тези тумори протичат безсимптомно, но е възможно и да причиняват проблеми. В тези случаи се предприема емболизация на новообразуванието.

Шваномът и неврофибромът са доброкачествени новообразувания на периферните нерви. Доброкачественият шваном е най-често срещаният тумор на периферните нерви. Той може да се прояви спорадично или като част от неврофиброматоза. Шваномът може да се развие във всички нерви, но най-често се открива в краниалните нерви и тези на горния крайник. Пациентите се оплакват от оток и болка при натиск. Лечението на тези тумори е чрез маргинална ексцизия, при която се запазва нервът.

Фибромите са редки, доброкачествени тумори, които могат да имат агресивно локално поведение. Понякога се наблюдава разрастване в околните тъкани, но не дават далечни метастази. Най-честите места, които засягат, са гърбът, горния крайник, рамене, бедра, седалище.

Миозитис осификанс е доброкачествено състояние на костно образуване по меките тъкани. Повечето от тези лезии се развиват на места, които са често травматизирани. Заболяването се проявява по-често през 3-тото и 4-тото десетилетие от живота. Симптомите, с които се проявява заболяването, са болка, образуване на бучка в меките тъкани, мускулни контузии, нарушена функция на крайника и други. Обикновено заболяването преминава спонтанно. Хирургично лечение се предприема само при пациенти с много силна болка и усложнения.

Гломусът е доброкачествен тумор, който се открива най-често по ръцете и може да причини силна ставна болка. Повечето от тези тумори се локализират в основата на нокътя.

Дерматофибромите са доброкачествени тумори, които се описват като бучки в кожата. Някои се причиняват от травми и ухапвания от насекоми, но често точната причина е неясна. Най-честа локализация на тези новообразувания е по крайниците.

Локализирано подуване, уплътнение или слаб оток в областта на горния крайник могат да се причинят и от нетуморни образувания, някои от които са:

Ганглионовата киста е образувание, което се проявява с подуване най-често около ставите и сухожилията на китката, ръката или крака. Лечението се изразява в хирургично отстраняване на кистата.

Епидермоидната киста е доброкачествено образувание, което се описва като бучка под повърхността на кожата и е най-честият вид кожни кисти. Епидермоидните кисти могат да се появят по цялото тяло, като понякога е възможно от тях да се отделя вещество с неприятна миризма. Възможно е кистите да се възпалят, което се съпровожда с болка. Лечението се изразява в хирургично отстраняване на кистата.

Хематомът е колекция от кръв, която се намира в изкуствено създадена кухина под кожата. Причинява се от травми, по-често при хора, които са с нарушено кръвосъсирване. Хематомът може да се сгреши с тумор поради възможността да нараства дълго време. Диагнозата се поставя след образно изследване и биопсия.

Абсцесът също може да се опише като болезнена бучка в меките тъкани. Причинява се инфекция, която води до оток и събиране на гной в тъканта. Лечението се извършва чрез дренаж и прием на антибиотици.