Храчка МКБ R09.3

Храчката представлява материя с патологичен характер, която болният отделя от дихателните пътища при кашляне или храчене. Това се бележи като експекторация. Този процес не е характерен за здрави хора и е признак за болестен процес на бронхите и белодробния паренхим. В храчките могат да се съдържат различни секрети от ларинкса, трахеята, алвеолите.

Белите дробове са свързани с устната кухина чрез трахеята, която се разделя на бронхи, чрез които въздухът навлиза в белите дробове. При различни заболявания или просто възпаление на дихателните пътища настъпва експекторация. Храчката се различава от слюнката, която е по-течна и има важно значение за храносмилането. А именно гъстотата на храчките помага за улавяне на чужди частици от дихателните пътища, които трябва да се изчистят чрез изкашляне.

Количеството, цвета и миризмата на храчките могат да бъдат индикация за различни болестни процеси. Най-честите патогени, открити в храчки с патогени като Staphylococcus aureus и видове Klebsiela. Храчите съдържат също и имунни клетки, които служат за убиване на бактериите, така че да не остават в белите дробове и да не причиняват инфекции.

Причини

Има много различни причини, поради които да се отделят храчки. Някои от най-честите причини са:

• Тютюнопушене - При пушачите слуз се натрупва в белите дробове и това причинява характерна за пушачите кашлица. Образуваната храчка може да бъде зелена, жълта или кървава.
• Астма - дихателните пътища на хора с астма са чувствителни към алергени, замърсяване на околната среда и респираторни инфекции. Тази чувствителност може да доведе до възпаление на дихателните пътища, както и увеличаване на производството на слуз.
• Кистозна фиброза - това е наследствено заболяване, причинено от дефектен ген. То води до стеснение на дихателните пътища, запушени от слуз, което води до затруднено дишане.
• Инфекции на дихателните пътища - храчките, които имат различен цвят от слюнката, може да бъдат признак за инфекция на дихателните пътища. Обикновено те имат плътна консистенция и неприятна миризма. Общо правило е, че храчките са тъмнозелени в ранните стадии на инфекцията и постепенно изсветляват с оздравяването. Този цвят се дължи на наличието на ензим - миелопероксидаза.
• Бронхит - инфекция на дихателните пътища, които се възпаляват и произвеждан по-голямо количество слуз. Обикновено хората, страдащи от бронхит изкашлят жълто-сиви и зеленикави храчки. Бронхитът е белодробно заболяване, което може да е остро или хронично. Острият бронхит продължава само 3 седмици. Хроничният бронхит се определя като ежедневна кашлица с експекторация, продължаваща най-малко 3 месеца и се проявява в продължение на две последователни години.
• Пневмония - възпалително заболяване на белите дробове. Характеризира се със затруднено дишане, учестен пулс, треска, изпотяване, както и отделяне на храчки.
• Туберкулоза - бактериална инфекция, която засяга предимно белите дробове. Това е сериозно състояние, при което може да има зелени или кървави храчки.

Симптоми

Храчката сама по себе си е симптом на различни медицински състояние. Може да бъде придружена от други симптоми, от които най-честите са:

• кашлица
• задух
• висока температура
• обща отпадналост

Диагноза

Поставянето на диагноза е насочено към основното състояние, причинило експекторация. Освен снемането на анамнеза и извършване на физикален преглед, Вашият лекар може да прецени, че е необходимо да се направи изследване на културата от храчките.

Изследването на култура храчка открива наличието на патогенни бактерии при тези, които имат бактериална пневмония или инфекции на долните дихателни пътища. Идентифицират се патогенетични бактерии в пробата от храчки и се извършва тестване за чувствителност, за да се наложи подходящо антимикробно изследване. Трябва да се внимава в процеса на взимане на проба, за да се гарантира, че секрета е от долните дихателни пътища, а не от устната кухина. Първата стъпка в анализа на проба от прясна храчка е оцветяване по Грам, за да се идентифицира вида на наличните бактерии и да се определи адекватността на пробата. Ако пробата съдържа значителен брой епителни (кожни) клетки, бактерии от нормалната флора на устната кухина, но няма наличие на бели кръвни клетки, то пробата се счита за неподходяща. Голямо количество на бели кръвни клетки, показват наличие на инфекция, тогава пробата се счита за адекватна за култивиране.

Цитологичното изследване на храчките се прави обикновено при признаци на туберкулоза или за търсене на ракови клетки. Изследването се извършва под микроскоп след подходящо оцветяване.

Храчките могат да имат различни цветове. Това може да помогне за диагностицирането.

• Бистра храчка - обикновено е нормална, въпреки че може да се увеличи при някои белодробни заболявания.
• Бяла или сива храчка - също може да бъде нормална, но може да присъства също в увеличени количества при някои белодробни заболявания или да предшества други промени в цвета.
• Тъмно жълто/зелена храчка - вид бели кръвни клетки, наречени неутрофили, имат зелен цвят. Те обикновено се намират в места на бактериална инфекция. Такава е например пневмонията, която може да доведе до образуване на храчки от този цвят. Жълто-зелената храчка е често срещана при муковисцидозата.
• Кафяви храчки - поради наличието на катран, понякога се срещат при хора, които пушат. Храчките също може да са кафяви или дори черни, поради наличие на стара кръв. Често се срещат при заболявания, наречени пневмокинози, които възникват при вдишване на вещества като въглища в белите дробове.
• Розова храчка - розовата, особено пенливата розова храчка, може да идентифицира белодробен оток. Това състояние е често усложнение на застойна сърдечна недостатъчност.
• Кървави храчки - Кървавите храчки, дори само следи от кръв, винаги трябва да бъдат изследвани. Кашлянето на кръв (хемоптиза) може да бъде сериозно и е първият признак на рак на белия дроб. Кървавите храчки могат да се появят и при белодробна емболия.

Миризмата на отделените храчки също може да има насочващо значение в поставянето на диагнозата. Така например отхрачването с неприятна миризма е свързано с анаеробни инфекции, абсцес на белия дроб и некротизираща пневмония.

В зависимост от състоянието, лекарят може да назначи и други инструментални изследвания като рентгенография или компютърна томография (КТ) на гръден кош.

Лечение

Лечението на експекторацията е насочено към основното медицинско състояние, което я предизвиква. Като допълнение обикновено се изписват и лекарства, наречени муколитици и експекторанти. Муколитиците втечняват секретите, а експекторантите улесняват отхрачването.

Изображения: freepik.com