Вродена аномалия на коляното МКБ Q74.1

Вродените липса на патела, дислокация на пателата, genu valgum, genu varum и рудиментарна патела се отнасят към групата вродена аномалия на коляното.

Липсата на патела (капачката на коляното) е рядко срещана аномалия като изолиран дефект. ПО-често може да бъде като дефект, включен в синдром - най-често наследствена онихо-остеодисплазия.

Вродената дислокация на пателата е необичайно състояние, което може да се наблюдава като изолиран дефект или като част от синдрома на Даун (Down) или наследствената онихо-остеодисплазия. При това вродено заболяване, колянната става се намира в хиперекстензия и има изместване на проксималния край на тибията напред. За възникване на тази аномалия се допуска механична теория с наличието на малко околоплодни води и притискане на крайника при свита тазобедрена става и екстензирана колянна. Допуска се още дисплазична теория и наличието на първичен ембрионален дефект. Възможно е да се наблюдава фиксирано разместване още при раждането или да сублуксацията да се развива постепенно, докато не се появи постоянна позиция на дислокация на пателата. Лечението е хирургично.

Genu valgum (Гену валгум, X-байне) е валгусна деформация на коляното. Среща се както едностранно, така и двустранно. Характеризира се с патологично отклонение, при което ъгълът между оста на бедрото и оста на подбедрицата е отворен навън и е по-голям от 8 градуса. Наблюдава се наличие на хипоплазия на латералния бедрен кондил, нарушение в растежа на епифизарната фуга, вродено изкълчване на колянното капаче, латеропозиция на екстензорния апарат.
В резултат на деформацията постепенно се разтегля и разхлабва капсуло-лигаментарният апарат от медиалната страна. Походката при едностранните деформации е накуцваща, а при двустранните е клатеща. Натоварването постепенно увеличава валгуса. В резултат на това неправилно натоварване рано се развиват дегенеративни ставни промени на коляното - гонартрози. При новородени може да се очаква добър лечебен ефект от редресиращи манипулации и гипсова превръзка, носене на апаратчета за ходене и спане продължително време. При неуспех от консервативното лечение, при по-големи деца се прибягва до коригиращи операции (варизиращи остеотомии, епифизиодези, остеоклазии).

Genu varum или варусната деформация на коленете и подбедриците е точно обратна на валгусната. Етиопатогенезата на заболяването е същата както при валгусната деформация. Деформацията обикновено е двустранна. Крайниците имат О-бразна форма и оттук идва названието. В детска възраст липсват болки. Характерна е само клатещата походка. При възрастни във всички случаи се развиват дегенеративни промени в хрущялите на медиалните кондили на бедрото и тибията и болните се оплакват от болки от медиалната страна. Независимо че варусна деформация може да се наблюдава физиологично до третата година след раждането и тези деца често се самоизлекуват, деформацията трябва активно да се следи 2-3 години. В случаите, когато не настъпва спонтанно самоизлекуване, необходимо е да се приложи лечение с ортопедични апарати, което дава добри резултати. След 6-7 годишна възраст при персистиране на деформацията по изключение може да се има впредвид оперативно лечение - коригираща остеотомия.