Вроден хипотонус МКБ P94.2

Вродената хипотония, известна още като неспецифичен синдром на „вялото бебе”е състояние на намален мускулен тонус. Хипотонията не е специфично медицинско разстройство, но може да е проява на различни заболявания и разстройства, които засягат двигателните неврони.

Вроден хипотонус е състояние, което се изразява в намалено съпротивление на мускулите при тяхното пасивно разтягане. Нормално мускулите имат определен тонус и никога не са напълно релаксирани.

Причините за появата на вродена хипотония са:

• черепно-мозъчни и гръбначно-мозъчни травми;
• увреждане на мускулите;
• някои генетични заболявания като синдром на синдром на Даун, на Марфан, мускулна дистрофия и други;
• миастения гравис;
• церебрална парализа;
• метаболитни нарушения и други.

За бебетата, които страдат от вроден хипотонус, често се използва терминът „парцалени кукли". Мускулите им са меки и отпуснати, забавени са рефлексите, понижена е мускулната сила, нараства обема на движение на крайниците, бебетата не са в състояние да задържат главата си изправена, често извършват неконтролируеми движения с нея, имат проблеми със сученето, храненето и други.

При повечето бебета с намален мускулен тонус се наблюдава забавяне в тяхното развитие. Продължителността на забавянето може да варира в широки граници. Тези бебета имат затруднение при повдигане на главата си, докато лежат по корем, да се преобръщат, да стоят в седнало положение без да паднат, да балансират, да пълзят и да ходят по-късно. Фините движения също се забавят като хващане на играчки, прехвърляне на малък предмет от ръка на ръка, самостоятелно хранене и други.

Диагностицирането на хипотонията, дори в най-ранна детска възраст е лесна, но установяването на причината, довела до нея може  да бъде трудна и често неуспешна задача. Физикалният преглед на новороденото и някои лесни проби, направени от лекар, показват наличието на намален мускулен тонус. Други изследвания, които помагат за поставяне на диагнозата, са: компютърната томография, ядрено-магнитния резонанс, чрез които се доказват евентуални неврологични увреждания. Правят се също електромиография (ЕМГ) и електроенцефалография (ЕЕГ) за оценка функцията на нервите и мускулите. При съмнение за наследствени заболявания се правят генетични изследвания.

Лечението на вродения хипотонус зависи от:

• причината, довела до него;
• от възрастта на бебето;
• тежестта на оплакванията.

Лечението включва различни медикаменти, витамини, електростимулация на хипотоничните мускули с цел подобряване на тяхната сила, но най-важно значение има физиотерапията.