Интерстициален емфизем и сродни състояния, възникващи в перинаталния период МКБ P25

Синдромите на екстраалвеоларна газова колекция (пневмоторакс, интерстициален емфизем, пневмомедиастинум) са състояния, при които се натрупва газ извън алвеолите. Спонтанно се срещат при 1-2% от новородените, а при тези на апаратна вентилация честотата достига до 5-15%.

Интерстициалният емфизем  е състояние, при което се наблюдава излизане на въздух в перибронхиалните и периваскуларните пространства, които са широки и рехави поради оскъдния колаген. Това води до раздуване на белите дробове. Алвеоларният обем намалява и вентилацията се затруднява.

Към рубриката интерстициален емфизем и сродни състояния, възникващи в перинаталния период, спадат: пневмоторакс, пнемомедиастинум, пневмоперикард.

Пневмотораксът представлява патологично състояние, при което има навлизане на въздух в плевралното пространство. Това води до частично или тотално колабиране на белия дроб.

Пневмомедиастинумът се наблюдава при събиране на колекция от въздух между медиастиналната плевра и органите на средостението.

Пневмоперикардът е състояние, при което има натрупване на въздух в перикардната кухина. Той е сериозно състояние, което може да застраши живота на детето.

Повече информация за интерстициалния емфизем и сродните състояния, възникващи в перинаталния период, можете да прочетете на:

1. Интерстициален емфизем, възникващ в перинаталния период мкб P25.0
2. Пневмоторакс, възникващ в перинаталния период мкб P25.1
3. Пневмомедиастинум, възникващ в перинаталния период мкб P25.2
4. Пневмоперикард, възникващ в перинаталния период мкб P25.3
5. Други състояния, свързани с интерстициален емфизем и възникващи в перинаталния период мкб P25.8

Такива синдроми на екстраалвеоларни газови колекции се развиват предимно при недоносени деца, които са с незрели бели дробове. Те имат дефект в порите на Кон и каналите на Ламберт, което се изразява в това, че по-лесно изтича въздух през бронхиалната или алвеоларната стена.

Клиничната картина на интерстициалния емфизем и сродните на него състояния зависи от големината и разположението на газовата колекция. Основните симптоми са типични за дихателната недостатъчност: задух, цианоза, ускорено повърхностно дишане, патологично дишане, тираж и други.

Натрупването на газова колекция в гръдния кош може да доведе до асиметрия и издуване на съответната гръдна половина с изглаждане на междуребрията. При по-малки въздушни колекции може да липсват симптоми. Интерстициалният емфизем клинично протича дискретно, но прогресивно се влошават показателите в кръвно-газовия профил.

Решаващa за диагнозата на такива състояния е рентгенографията. На нея се вижда: безструктурна зона, която граничи с колабиралия бял дроб, диафрагмалния купол е изместен надолу. Интерстициалният емфизем рентгенологично се среща в дифузна и кистична форма. Дифузната е по-характерна за новородени с екстремно ниско тегло. Кистичната форма е по-характерна за деца с по-висока гестационна възраст.

Лечението зависи от количеството на газовата колекция и клиничната симптоматика.

Малките газови колекции с недобре изявена клиника са с добра прогноза и не изискват активна терапевтична намеса. Прилага се 100% кислород. Това предизвиква по-бърза резорбция на газовата колекция, но не се препоръчва в неонаталния период особено за недоносени деца. Ако пневмотораксът е напрегнат е необходимо провеждане на незабавно лечение. При животозастрашаващи състояния се провежда спешна торакоцентеза и се освобождава газовата колекция. При недоносени деца с хиалинно-мембранна болест е необходимо провеждане на ежедневен рентгенологичен контрол.

Профилактиката на интерстициалния емфизем и сродните състояния, възникващи в перинаталния период, включва:

• поддържане на адекватни параметри на изкуствената вентилация, ако тя е налице;
• правилно провеждане на трахеобронхиален лаваж и ендотрахеална интубация;
• навременно поставяне на диагнозата и лечение на интерстициалния емфизем.