Пневмоперикард, възникващ в перинаталния период МКБ P25.3

Пневмоперикардът представлява навлизане на въздух в перикардната кухина. Той е тежко, животозастрашаващо състояние, тъй като може да доведе до сърдечна тампонада и смърт.

Пневмоперикард, възникващ в перинаталния период, е състояние, което се наблюдава предимно при недоносени, които са с белодробна незрялост и такива, които имат анатомични особености, предразполагащи към развитието му. Също се наблюдава при новородени, които имат тежка белодробна патология и са подлагани на активна реанимация или са включвани на изкуствена вентилация.

В основата на развитието на пневмоперикарда стои повишаването на интраалвеоларното налягане над атмосферното. Алвеолите се разрушават и въздуха се движи към хилусната област, медиастинума и чрез белодробните съдове достига перикардната кухина.

Пневмоперикардът, възникващ в перинаталния период, може да протече безсимптомно или с явно изразена симптоматика. Това зависи от количеството газ и скоростта, с която той се събира в перикардната кухина. Класическите симптоми включват:

• тахипнея (ускорена дихателна дейност);
• диспнея (затруднено дишане);
• болка в сърдечната област;
• може да има парадоксален пулс.

Диагнозата се поставя чрез физикални и инструментални изследвания. При перкусия, когато има голямо количество въздух в перикардната кухина, се чува тимпаничен звук. Установяват се също така разширени сърдечни граници. Рентгенографията потвърждава диагнозата. На нея се вижда ясно въздуха в перикардната кухина.

Лечението е консервативно при безсимптомни състояния и такива, при които количеството газ е малко. Когато имаме масивен пневмоперикард и опасност от тампонада се предприемат спешни мерки. Извършва се перикардиоцентеза (перикардна пункция) за отстраняване на газа.