Интерстициален емфизем, възникващ в перинаталния период МКБ P25.0

Интерстициалният емфизем е състояние, при което въздух излиза през стените на бронхите и алвеолите и се натрупва в интерстициалното пространство под формата на газова колекция. Това води до разширяване на белите дробове.

Интерстициален емфизем, възникващ в перинаталния период се наблюдава предимно при недоносени деца с хиалинно-мембранна болест, включвани на апаратна вентилация.

Клиничните изяви са дискретни, като обикновено се представят от прогресиращо влошаване на показателите от кръвно-газовия анализ. Нарушена е нормалната дихателна дейност, може да се наблюдава задух, тахипнея (учестено дишане).

Рентгенологично се различават две форми на интерстициален емфизем:

1. дифузна - характерна е за новородени с екстремно ниско тегло, при които не е прилагана вентилация с високи инспираторни налягания;
2. кистична - наблюдава се при деца с по-висока гестационна възраст и обдишвани с високи инспираторни налягания. При тази форма се визуализират по-големи въздушни колекции около хилусите и/или супрадиафрагмално;

Лечението на интерстициален емфизем, възникващ в перинаталния период, не дава особено добри резултати. Пораженията на белодробната тъкан са необратими и трайни, но възпалението и прогресивният ход на заболяването могат да бъдат забавени с прилагането на кортикостероиди. Дишането може да бъде облекчено с помощта на бронходилататори, холинолитици и кислородотерапия.

У недоносени деца с хиалинно-мембранна болест е уместно провеждането на ежедневен рентгенологичен контрол с цел своевременно диагностициране на интерстициалния емфизем.

Профилактиката заема основно място за предотвратяване възникването на интерстициалния емфизем, възникващ в перинаталния период. Тя се състои в осигуряването на адекватни параметри на изкуствена вентилация.