Пневмоторакс, възникващ в перинаталния период МКБ P25.1

Пневмотораксът представлява патологично състояние, при което между париеталната и висцералната плевра (обвивките на белия дроб) попада въздух. Поради натиска от въздуха белия дроб колабира частично или тотално към хилуса. Когато въздухът навлиза свободно в плевралната кухина, но евакуацията му е затруднена, състоянието се нарича вентилен пневмоторакс. Това е животозастрашаващо състояние, тъй като с времето колекцията на въздух се увеличава, белия дроб колабира все повече, като измества медиастинума към здравата страна. Така се притискат и големите празни вени (вена кава супериор и инфериор), носещи кръв от горната и долна половина на тялото към дясното предсърдие.

Причините за появата на пневмоторакса, възникващ в перинаталния период са разнообразни. Може да се касае за разкъсване на белодробния паренхим от фрагмент от счупено по време на раждането ребро. Състоянието може и да е ятрогенно при поставянето на централен венозен източник. В други случаи пневмотораксът е резултат от руптура на вродена бронхогенна киста, вроден лобарен емфизем, тежка пневмония, муковисцидоза и други.

Клиничните прояви на пневмоторакса при новородени включват:

• диспнея (задух);
• цианоза (посиняване на кожата, подобряващо се при плач);
• тираж;
• асиметрия на гръдния кош - съответната гръдна половина може да изпъква;
• изглаждане на междуребрията;

За поставянето на диагнозата пневмоторакса, възникващ в перинаталния период важно значение имат физикалното изследване и рентгенографията. При физикалното изследване се установява хиперсонорен перкуторен тон, с отслабено до липсващо белодробно дишане. При засягане на медиастиналната плевра се появява и подкожен емфизем (доловимо пукане на кожата). Рентгенографията или компютърната томография на гръдния кош ясно показва колабиралия бял дроб. Рентгенографското изследване показва безструкторна зона, граничеща с колабиралия бял дроб, диафрагмалният купол е изместен надолу, медиастиналната сянка е изместена контралатерално.

Лечението е различно в зависимост от етиологията и размера на пневмоторакса. Необходимо е да се поддържа хомеостазата на детето и да се подава достатъчно количество кислород. Прави се плеврална пункция с източването на въздуха и поставянето на дренаж и активна аспирация до пълното разгъване на колабиралия бял дроб.

Най-безопасният метод за евакуацията на пневмоторакса е т.нар. ВАТС (видео-асистирана торакоскопия), в края на която може да се извърши плевродеза (поставяне на склерозиращ материал с цел "залепването" на двете плеври и предотвратяването на повторна поява на пневмоторакс). Малките колекции на въздух могат и спонтанно да се резорбират, без да е необходимо лечение.

Прогнозата на пневмоторакса, възникващ в перинаталния период е различна. Тоталният вентилен пневмоторакс може да завърши със смърт още в първите часове, поради тежката дихателна и сърдечна недостатъчност. Малкият по размер пневмоторакс има добра прогноза.