Други родови травми МКБ P15

Под родова травма се разбира увреждания, които плодът получава по време на родовия акт. Честотата на родовия травматизъм е от 2 до 6 % от всички раждания.

Родовата травма се подразделя на две основни групи: биохимична и механична. При биохимичната нарушенията са метаболитни докато при втората се наблюдават структурни нарушения на тъкани и органи.

Най-често причините за родови травми са от страна на майката или на детето. От страна на майката причини могат да бъдат: възраст под 18 години, затлъстяване, хронични сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, ендокринни заболявания. От страна на плода рискови фактори за родови травми са: недоносеност, увреждане на пъпната връв, седалищно предлежание на плода. Също така при използването на различни инструменти при родоразрешаването (форцепс, вакуум-екстрактор) могат да се получат увреждания на бебето.

Към рубриката други родови травми се включват: увреждания на вътрешните органи на бебето, на лицето, подкожната мастна тъкан и други.

Клиничните прояви са в зависимост от увреждането. При наранявания на вътрешните органи се наблюдава: болка, подуване на корема, анемия, жълтеница и други. При увреждане на стерноклеидомастоидния мускул се опипва подутина в средната или долната част на шията. Подутината в началото е мека, а в последствие твърда, подвижна е и не е сраснала с кожата. Уврежданията по лицето са главно еритем, охлузвания, оток и други.

Повече информация за различните родови травми можете да прочетете при:

1. Увреждане на черния дроб при родова травма мкб P15.0
2. Увреждане на далака при родова травма мкб P15.1
3. Увреждане на далака при родова травма мкб P15.1
4. Родова травма на око мкб P15.3
5. Родова травма на лицето мкб P15.4
6. Увреждане на външните полови органи при родова травма мкб P15.5
7. Некроза на подкожната мастна тъкан при родова травма мкб P15.6
8. Други уточнени родови травми мкб P15.8
9. Родова травма, неуточнена мкб P15.9

Диагнозата други родови травми се поставя чрез преглед на бебето след раждането. Уврежданията се установяват чрез редица изследвания: лабораторни, рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други.

Лечението зависи от тежестта на увреждането и неговата локализация.