Родова травма на око МКБ P15.3

По време на раждането може да се получи родова травма на окото. Тя бива бива най–често субконюнктивален кръвоизлив или травматична глаукома.

Субконюнктивалният кръвоизлив е медицинско състояние, което възниква, когато малките кръвоносни съдове, разположени точно под окото, се разкъсат. Въпреки че може да се срещне при всяка възраст, субконюнктивалният кръвоизлив възниква най–често при новородени по време на тежко и стресиращо раждане.

Причините за възникване на субконюнктивалия кръвоизлив при новороденото обикновено се дължат на дълго, трудно раждане, когато твърде много напрежение се поема от детето по време на контракциите или на прекомерен или неподходящ натиск от страна на лекарите върху плода по време на раждането. Това най-често се случва при манипулации, когато се използват инструменти с цел подпомагане на раждането – форцепс или вакуум-екстракция.

Най-честият симптом на субконюнктивален кръвоизлив при новороденото, дължащ се на родова травма, е ярко червено или тъмно червено петно в белите области (склерите) на засегнатото око на бебето. То се появява обикновено веднага или до няколко часа след раждането. Понякога червенината е по–масивна и обхваща цялата бяла част на засегнатото око или се увеличава по интензитет през следващите 24 часа след раждането, преди да започне постепенно да избледнява.

Диагнозата на субконюнктивалния кръвоизлив обикновено е лесна. В повечето случаи се вижда с просто око и не са необходими допълнителни изследвания. В някои случаи се проследява кръвното налягане на бебето.

Той се изчиства от само себе си за една или няколко седмици. В някои случаи се препоръчват изкуствени сълзи, с цел облекчаване на сърбежа и болката. В изключително редки случаи кръвоизливът може да доведе до трайно увреждане на очите, като тогава лечението ще зависи от тежестта на увреждането. В други случаи, особено по време на тежко и пролонгирано раждане, субконюнктивалният кръвоизлив може да бъде в комбинация с друг вид родова травма или допълнение към по–сериозно нараняване, например парализа на лицето на новороденото.

Прогнозата обикновено е добра - засегнатото око трябва да изчисти от само себе си в рамките на няколко седмици. Ако в този период от време това не се случи, препоръчително е да се свържете с вашия личен лекар или лекуващ педиатър незабавно.

Травматичната глаукома, вследствие на родова травма на окото е вид детска глаукома, при която причините за развитие са вторични, в случая – очна травма, свързана с прекомерния натиск върху детето, по време на раждането. Тя се диагностицира още веднага след раждането или в ранна детска възраст. Може да засегне едното или двете очи.

Натискът по време на раждане допринася за повишено вътреочно налягане, което води до увреждане на зрителния нерв и в някои случаи до загуба на зрението, ако не се диагностицира навреме. Ако повишеното вътреочно налягане се съчетае и с дефектна или блокирана трабекуларна мрежа (отводнителните канали) на окото, оттичането на флуида (течността) се затруднява и заболяването се утежнява.

Признаците на глаукома при бебетата и децата най – често се забелязват от лекуващият педиатър и това са замъгляване и/или разширяване на роговицата, лошо зрение, чувствителност към светлина, сълзене, мигане.

Лечението на родовата травма на окото зависи от вида на увреждането. Обикновено не е необходима терапия на субконюнктивалния кръвоизлив, докато за травматичната глаукома е задъжителна. Лечението зависи от тежестта на засягане, вида на глаукомата – откритоъгълна или закритоъгълна, етапа до диагностициране.

Медикаментозното лечение включва локални бета-блокери, инхибитори на карбоанхидразата и простагландинови аналози. Локалните бета-блокери трябва да се прилагат много внимателно при новородени и да се избягват при недоносени поради риск от брадикардия и бронхоспазъм. Първоначално се започва с ниски дози Пилокарпин – 0,25%.

Повечето пациенти обаче, се нуждаят от операция и това обикновено трябва да се извършва по-рано. Целта на детската хирургия при глаукома е да се намали вътреочното налягане чрез увеличаване на изтичането на течност от окото или намаляване продукцията на течност вътре в окото. Такава операция е гониотомията. Процентът на успех е свързан с възрастта на детето към момента на диагнозата, вида и тежестта на глаукомата, и техниката на операцията. Други хирургични операции са трабекулектомията и поставянето на дренажни тръби.

При около 80-90 процента от бебетата, които получават своевременно хирургично лечение, дългосрочни грижи и наблюдение на зрението прогнозата е добра. Когато травматичната глаукома, вследствие на родова травма на окото не се установи навреме може да доведе до по–сериозни последствия, включително загуба на зрението.