Раждане и родоразрешаване, усложнени с фетален стрес (дистрес) МКБ O68

Раждане и родоразрешаване, усложнени с фетален дистрес представлява сравнително често срещано усложнение.

Феталният дистрес синдром или асфиксия на новороденото е тежко състояние, дължащо се на кислороден глад или хипоксия. Хипоксията е една от главните причини за смътност и трайни увреждания на новороденото.

Причините за развитие на фетален дистрес по време на раждане могат да се разделят на:

• От страна на майката – заболявания, които водят до недостатъчна наличност на кислород в майчиното кръвообращение – анемия, шок, сърдечна и белодробна недостатъчност.
• От страна на плацентата – плацентарна недостатъчност, поради преносеност, еклампсия, прееклампсия, ниско прикрепена плацентата, отлепване на плацентата.
• От страна на плода – усукване или притискане на пъпната връв, вътрематочни инфекции, хемолитична болест, поради кръвоизлив.
• Фактори, водещи до хипоксия в следродилния период – предозиране на медикаменти, използвани за обезболяване на раждането, предизвикващи депресия на дихателния център, мозъчни травми, пареза на френичния нерв.

Патогенезата на това състояние е специфична. Новородените деца имат толерантност към кислородния недоимък, трайната му липса могат сериозно да увредят главния мозък. Основното влияние на хипоксията върху главния мозък е, че води до развитие на мозъчен оток., което крие сериозни рискове от трайни увреждания. При по-тежки случаи на фетален дистрес детето се ражда с мускулна хипотония, хипорефлексия, гърчове и спиране на дишането – апное.

Хипоксията въздейства и върху миокарда като го уврежда и предизвиква кръвен застой. Венозният застой в съчетание с повишената пропускливост на кръвоносните съдове води до микрокръвоизлив в паренхимните органи.

Към раждане и родоразрешаване, усложнени с фетален дистрес принадлежат:

• Раждане и родоразрешаване, усложнени с аномалия в честотата на сърдечната дейност на плода.
• Раждане и родоразрешаване, усложнени с мекониум в амниотичната течност.
• Раждане и родоразрешаване, усложнени с аномалия в честотата на сърдечната дейност на плода и мекониум в амниотичната течност.
• Раждане и родоразрешаване, усложнени от поява на биохимични данни за наличие на стрес у плода.
• Раждане и родоразрешаване, усложнени с други данни за наличие на стрес у плода.

Клинично феталния дистрес синдром представлява състояние, при което при наличие на сърдечна дейност не се появява дишане или дишането е повърхностно и неефективно и не води до вентилация на белите дробове.

В основата на клиничните изяви на феталния дистрес синдром е понижената кръвна захар като резултат на кислородния недоимък, натрупване на кисели продукти на метаболизма, причинени от ацидозата. Липсата на дишане на новороденото води до натрупване на въглероден диоксид в кръвта и развитие на респираторна ацидоза.

За диагнозата раждане и родоразрешаване, усложнени с фетален дистрес се изследват параметрите на алкално-киселинното равновесие.

Оценката на степента на асфиксия става с помощта на Апгар скалата – Apgar score. При резултат по апгар скор 5-7 след раждането означава, че новороденото е в умерена асфиксия. При резултат от 1-4 означава, че плода се намира в много тежка асфиксия.

Всички лечебни мероприятия са насочени към преодоляване на кислородния недоимък и възстановяване на жизнените функции на новороденото.

При реанимация на едно новородено дете трябва да се извършат следните действия: отваряне на дихателните пътища на новороденото, чрез аспирация на лиги и околоплодна течност, възстановяване на дишането и корекция на ацидозата и хипогликемията.