Раждане и родоразрешаване, усложнени с мекониум в амниотичната течност МКБ O68.1

Мекониумът представлява стерилно, чревното съдържимо на новороденото, което съдържа епителни клетки от червата, лануго, слуз, чревна течност и вода.

Раждане и родоразрешаване, усложнени с мекониум в амниотичната течност представлява сравнително често наблюдавано явление в акушерството, което се характеризира с отделяне на мекониум от плода най-често в състояние на стрес, при което околоплодните води придобиват мекониален (зеленикав) цвят.

Сериозно усложнение може да представлява меконилания аспирационен синдром, който се характеризира с аспирация на мекониум преди или по време на родовия процес.

Съществуват множество рискови фактори, които могат да предизвикат отделяне на мекониум като артериална хипертония на майката, наличие на плацентарна недостатъчност, олигохидроамнион, употреба на наркотични вещества и други опиати и други.

При аспирацията на мекониум настъпва увреждане на белите дробове по различни механизми като:

• Запушване на въздухоносните пътища.
• Непълноценност на сърфактант.
• Химично възпаление на белите дробове.
• Предизвикването на белодробна хипертония.

Обструкцията на въздухоносните пътища се характеризира с ателектаза и слепване на алвеолите, при което нарушава в значителна степен трансфузията на кислород и въглероден диоксид.

При наличие на частичното запушване може посредством клапен механизъм на алвеолите се изпълват с въздух, при всяко вдишване, който да ги прераздуе. При значително прераздуване може да настъпи руптура на алвеолите с последващ пневмоторакс, пневмоперикард или пневмомедиастинум.

Непълноценност на сърфактанта (вещество, което поддържа алвеолите разгънати) се изразява в това, че настъпва забравено образуване на сърфактант, което предизвиква дифузна ателектаза.

Химично възпаление на белите дробове е известно още като химичният пневмонит и се характеризира с възпаление на стените на бронхиолите от ензимите, жлъчните соли и мазнините в мекониума.

Белодробната хипертония при новородените се характеризира със задебеляване на белодробните съдове и тежки усложнения в бъдеще.

Клиничната изява на раждане и родоразрешаване, усложнени с мекониум в амниотичната течност и мекониален аспирационен синдром се характеризира с респираторен дистрес, задух, тахипнея и други.

При физикалното изследване се установява цианоза, респираторно стенене при издишване, разширяване на ноздрите при дишане, междуребрено хлътване при вдишване, тахипнея, хрипова находка при преслушване на белите дробове. Понякога се появява и зеленикава оцветка на кожата и пъпната връв.

При рентгенографията на гръден кош може да се установят ателектазни огнища, пневмоторакс, пневмомедиастинум, пневмоперикард, пневмонит и други белодробни промени.

Лечението при мекониален аспирационен синдром се състои в премахването на течността чрез трахеална интубация и аспиратор. При ниско ниво на насищане на кислорода се предприема апаратна вентилация.