Раждане и родоразрешаване, усложнени с аномалия в честотата на сърдечната дейност на плода и мекониум в амниотичната течност МКБ O68.2

Раждане и родоразрешаване, усложнени с аномалия в честотата на сърдечната дейност на плода и мекониум в амниотичната течност е сравнително често срещано явление акушерството, което се характеризира с наличие на промени в сърдечната честота и мекониално оцветяване на околоплодните води, което най-често е резултат на налично фетално страдание.

Аномалия в честотата на сърдечната дейност на плода се характеризира с промяна в честотата на сърдечната дейност и нейния ритъм.

Най-честите аномалии на сърдечната дейност са феталната брадикардия и феталната тахикардия.

Феталната брадикардия се характеризира с трайно забавяне на сърдечната честота на плода под 120 уд/минута и е показател за задълбочаване на феталната хипоксия със засягане на миокардната функция на феталното сърце.

При повечето плодове, при които се наблюдава по-продължителна брадикардия в околоплодните води може да се наблюдава мекониум, като това се дължи на дразненето на n.vagus от ниското съдържание на кислород (хипоксия), при което се получава хиперперисталтика с инсуфициенция на аналния сфинктер.

Раждане и родоразрешаване, усложнени с аномалия в честотата на сърдечната дейност на плода и мекониум в амниотичната течност може да доведе до сериозно усложнения, които да застрашат пряко живота на плода.

Фетална тахикардия се приема трайно ускоряване на сърдечната честота на плода над 160 уд/минута. Причините за тахикардия могат да бъдат от разнообразен характер.

Наличието на мекониум в околоплодната течност може да доведе до сериозно усложнение като мекониален аспирационен синдром.

Мекониалният аспирационен синдром се характеризира с увреждане на белите дробове чрез запушване на въздухоносните пътища, непълноценно образуване на сърфактант, химичен пневмонит и белодробна хипертония.

Клиничната картина при мекониален аспирационен синдром се характеризира с респираторен дистрес, задух, тахипнея и други.

При физикалното изследване се установява цианоза, респираторно стенене при издишване, разширяване на ноздрите при дишане, междуребрено хлътване при вдишване, тахипнея, хрипова находка при преслушване на белите дробове. Понякога се появява и зеленикава оцветка на кожата и пъпната връв.

Рентгенографията на гръдния кош може да се установят ателектазни огнища, пневмоторакс, пневмомедиастинум, пневмоперикард, пневмонит и други белодробни промени.

Лечението при мекониален аспирационен синдром се състои в премахването на течността чрез трахеална интубация и аспиратор. При ниско ниво на насищане на кислорода се предприема апаратна вентилация.