Раждане и родоразрешаване, усложнени с данни за наличие на стрес у плода, неуточнени МКБ O68.9

По своята същност феталния дистрес синдром представлява тежко състояние, характеризиращо се с наличие на кислороден глад или хипоксия, която може да стане причина за смърт и трайни увреждания на новороденото.

Раждане и родоразрешаване, усложнени с данни за наличие на стрес у плода е усложнение, което е сравнително често срещано.

Фетален дистрес по време на раждане може да се дължи на различни причини:

• От майката – анемия, шок, белодробна и сърдечна недостатъчност.
• От плацентата – плацентарна инсуфициенция дължаща се на преносеност, прееклампсия, ниско прикрепена плацентата, отлепване на плацентата.
• От пъпната връв – усукване или притискане на пъпната връв.
• Други- вътрематочни инфекции, хемолитична болест, поради кръвоизлив, предозиране на медикаменти, използвани за обезболяване на раждането, предизвикващи депресия на дихателния център, мозъчни травми, пареза на френичния нерв.

Патогенезата на това състояние се изразява в това, че под влияние на хипоксията в главния мозък се развива мозъчен оток, което от своя страна крие сериозни рискове от трайни увреждания. При тежките случаи на фетален дистрес роденото дете е с мускулна хипотония, хипорефлексия, гърчове и спиране на дишането – апное.

Въздействието на хипоксията над миокарда се изразява в това, че го уврежда и предизвиква кръвен застой. Венозният застой в съчетание с повишената пропускливост на кръвоносните съдове води до микрокръвоизлив в паренхимните органи.

Клинично феталния дистрес синдром се характеризира с понижената кръвна захар като резултат на кислородния недоимък, натрупване на кисели продукти на метаболизма, причинени от ацидозата. Липсата на дишане на новороденото води до натрупване на въглероден диоксид в кръвта и развитие на респираторна ацидоза.

Наблюдава се по-рядко и не така отчетливо усещане на плода от майката, наличие на мекониумът в околоплодна течност увеличена или намалява сърдечната честота на плода (тахикардия и брадикардия), особено по време на и след контракция.

За диагнозата раждане и родоразрешаване, усложнени с данни за наличие на стрес у плода се изследват параметрите на алкално-киселинното равновесие. Голямо значение се отдава на кардиотокографския запис и доплеровото изследва, които са високо информативни.

След раждането оценката на степента на асфиксия при плода става посредством Апгар скалата (Apgar score).

При апгар скор 5-7 след раждането означава, че новороденото е в умерена асфиксия. При резултат от 1-4 означава, че плода се намира в много тежка асфиксия.

Лечебните мероприятия са насочени към преодоляване на кислородния недоимък и възстановяване на жизнените функции на новороденото. Трябва да се отворят дихателните пътища на новороденото, чрез аспирация на лиги и околоплодна течност, да се възстанови дишането и да се коригира ацидозата и хипогликемията.