Полип на женските полови органи МКБ N84

Към невъзпалителните болести на женските полови органи се включва и формирането на полипи с различна локализация и особености в болестния процес. При полип на женските полови органи симптомите могат да липсва, да са едва доловими или ясно изразени, като макар рискът от сериозни усложнения да се описва като нисък, ранното лечение подобрява комфорта на засегнатите и подобрява прогнозата.

Полип на женските полови органи: особености, рискови фактори

Полип на женските полови органи е сравнително често срещано заболяване, засягащо жени от различни възрастови групи и описвано по-често сред жените в репродуктивна възраст, малко преди и след настъпване на менопаузата.

Полипите представляват доброкачествени новообразувания, които могат да се наблюдават по хода на всички женски полови органи.

Полипите могат да бъдат с различна големина (най-често размерите им варират от няколко милиметра до един или два сантиметра, в редки случаи могат да достигнат дори десетки сантиметри) и форма, единични или множествени и понякога растат по специфичен начин (могат да са разположени на краче или върху широка основа).

Етиологията на заболяването все още не е напълно изяснена, като се обсъжда вероятното въздействие на различни фактори, определяни като рискови. Сред най-често споменаваните рискови фактори за появата на полипи с различна локализация се включват следните:

• хормонални фактори: хормоналните фактори играят най-голяма роля за появата на полипи, тъй като състоянието се описва най-често по време на бременност, след многократна бременност, както и в периода около настъпването на менопаузата. Въздействие могат да окажат и някои заболявания, влошаващи хормоналния баланс (болести на яйчниците, заболявания на щитовидната жлеза, заместителна хормонална терапия и други)
• подлежащо възпаление: подлежащи възпалителни процеси, възникващи в резултат от спонтанен или предизвикан аборт, инфекции (бактериални, вирусни, гъбични), предшестващи оперативни интервенции в малкия таз и други също могат да съдействат за появата на полипи
• други фактори: някои вредни навици (злоупотреба с алкохол, тютюнопушене), подлежащи заболявания (нарушения в коагулацията, тромбози, диабет, хипертония и други), прием на някои лекарства (например тамоксифен, прилаган в комплексното лечение при рак на гърдата), затлъстяването, излагането на вредни фактори от околната среда и други също могат да съдействат за появата на полипи с различна локализация

Обикновено се касае за комплексното въздействие на множество фактори, като при възможност се препоръчва тяхното изясняване с цел оптимизация на последващата терапия и индивидуална профилактична схема за намаляване риска от рецидив (повторна поява след успешно лечение).

Видове полипи на женските полови органи

Клиничната картина при полипи на женските полови органи не е специфична и показва големи вариации при отделните жени.

В начална фаза полипозата не дава симптоматика, независимо от локализация и особеностите на болестния процес. При единични и особено малко по размери полипи състоянието може дълго време да протича напълно безсимптомно или с леки, едва доловими прояви.

С разрастване на полипите се появяват болки и тежест ниско долу в корема, понякога засилено влагалищно течение с млечно бял или слузестогноен цвят. По време на менструация може да има коликообразни болки, като самата менструация е обилна и продължителна. Възможно е кървене след настъпване на менопауза, кървене или зацапване след полов контакт, след горещ душ, посещение на басейн и други.

Възможни са някои различия и специфики в протичането в зависимост от вида на полипа и неговата конкретна локализация.

Към рубриката полип на женските полови органи принадлежат следните видове полипи:

• полип на тялото на матката: полип на тялото или корпуса на матката се среща сравнително често в клиничната практика, като е една от основните причини за поява на кървене или зацапване след настъпване на менопауза. Най-чести са при жените между 40 и 50 години, но се описват и при млади жени, като в този случай водят до метрорагия, менорагия, кървене при полов контакт, дискомфорт, болки и други, често неспецифични прояви
• полип на шийката на матката: полипът на маточната шийка, известен още като цервикален полип или полип на цервикса, се описва често в клиничната практика, като в зависимост от особеностите на болестния процес се различават два основни вида полипи, а именно ектоцервикален и ендоцервикален. По-често се срещат при жени във възрастта между 40 и 50 години и се счита, че хормоналните фактори, свързани с наближаването и настъпването на менопауза, са основните виновници за тяхната поява
• полип на вагината: вагиналните полипи не са често срещани в клиничната практика, въпреки това могат да се окажат подлежащата причина за поява на нерегулярно кървене, кървене или зацапване след настъпване на менопауза. По-често се описват по време на и след бременност, особено при многократна бременност
• полип на вулвата: нарича се още лабиален полип и се описва сравнително рядко в клиничната практика. При нарастване по размери пациентите съобщават за туморовидна лезия в областта на срамните устни, което става причина за ранно посещение при специалист и предприемане на необходимите мерки за лечение
• полип на други части на женските полови органи: изключително рядко срещана локализация на полипите на женските полови органи е засягането на фалопиевите тръби. По-често се описва едностранно, унилатерално засягане на лява или дясна фалопиева тръба, а билатералният процес с едновременно засягане и на двете фалопиеви тръби се описва по-рядко в клиничната практика
• полип на женските полови органи, неуточнен: при невъзможност за категоризиране на болестния процес към някоя от гореизброените групи се касае за неуточнена форма на болестта, към която се подхожда с рутинни средства, съобразени с оплакванията и индивидуалните особености на отделните пациенти

Полипите рядко водят до сериозни усложнения, но следва да се има предвид опасността от малигнено израждане и развитие на карцином със съответната локализация, репродуктивни затруднения (затруднения при забременяване и износване на плода), чести гинекологични инфекции, риск от сериозно кървене и други.

Поставяне на диагнозата при полип на женските полови органи

Поставянето на диагнозата при полип на женските полови органи в някои случаи се осъществява още в хода на рутинния гинекологичен преглед, а в други случаи се налага провеждането на задълбочени изследвания. Основната цел е потвърждение на предполагаемата диагноза, диференциране от други, идентично протичащи състояние и при възможност идентифициране на рисковите фактори, допринесли за появата на полипа.

Обикновено диагнозата се базира на информацията, получена от следните методи на изследване:

• данни от анамнезата: при разпита на пациента е важно отбелязването на давността на проявите, връзката им с настъпването на хормонални промени (при бременност, след аборт, при менопауза), данни за вредни навици, други подлежащи заболявания, приемани лекарства
• физикални находки: клиничният преглед, включително и обстоен гинекологичен преглед, в много от случаите е високо информативен и поставя диагнозата, като допълнителните изследвания се назначават за отхвърляне на неопластична лезия
• образна диагностика: образни методи на изследване (главно ултразвукова диагностика и някои други специализирани гинекологични изследвания) се използват за ранно установяване на някои усложнения, диференциране от някои други заболявания
• други изследвания: по преценка на лекуващия лекар може да се назначат лабораторни изследвания, включително кръвни изследвания и оценка на хормоналния баланс, уринен анализ, микробиологична диагностика и други при наличие на диагностични затруднения и за улесняване на диференциалната диагноза

В много от случаите диагнозата се базира на информацията, получена от биопсията, цитонамазката (ПАП-тест), колпоскопията и някои други специализирани гинекологични изследвания, някои от които (например цитонамазката) се използват и за рутинен скрининг на някои неопластични заболявания на женските полови органи.

Диференциалната диагноза включва различаване на отделните полипи едни от други, различаване от кисти, брадавици, кондиломи, редица възпалителни, неопластични или инфекциозни болестни изменения, протичащи с идентични клинични и диагностични промени.

Лечение при полип на женските полови органи

Терапевтичният подход при наличието на полип или множествена полипоза по хода на женските полови органи се определя индивидуално в зависимост от локализацията и особеностите на болестния процес, общото състояние на пациента, наличието на други подлежащи заболявания и усложнения.

Най-общо в зависимост от гореизброените фактори се назначават някои от следните лечебни подходи:

• активно наблюдение: в някои случаи (единични, малки по размери полипи с безобиден характер и липса на клинични прояви) може да не се предприеме специфична терапия, а да се подходи с изчакване и активно проследяване, като едва при прогресия на процеса или поява на симптоматика да се премине към премахване на полипа
• консервативен подход: в зависимост от състоянието на жената и рисковите фактори, провокирали появата на полипа, може да се предприеме (макар и в редки случаи) консервативно лечение с подходящи лекарствени средства, главно от групата на хормоните, прилагани по схема
• оперативно лечение: най-често полипите подлежат на оперативно отстраняване с минимално-инвазивни методики (например използване на каутер, криотерапия, електрокоагулация и други) или хирургично инцизиране и полипектомия. Оперативното лечение обикновено не крие риск от поява на усложнения и процедурите се извършват в амбулаторни условия с назначаване на подходяща терапия след това (аналгетици, противовъзпалителни средства, в някои случаи и антибиотици)

Макар и с относително ниска честота при някои жени се наблюдава рецидив на заболяването (повторна поява на полипите), независимо от успешното лечение.

По тази причина основната превантивна мярка, която се препоръчва, са редовните гинекологични изследвания, независимо от наличието или липсата на клинични симптоми.

Прогнозата при полип на женските полови органи обикновено е напълно благоприятна, във връзка с ниските рискове от малигнено израждане и поява на сериозни усложнения и наличието на ефективни терапевтични мерки.

Заглавно изображение: freepik.com