Възпалителна болест на матката, без шийката на матката МКБ N71

Възпалителна болест на матката, без шийката на матката е сравнително рядко срещано заболяване, което се наблюдава знаяително по често като усложнение след раждане.

Към възпалителна болест на матката, без шийката на матката принадлежат:

• Остра възпалителна болест на матката
• Хронична възпалителна болест на матката
• Възпалителна болест на матката, неуточнена.

Възпалителна болест на матката, без шийката на матката представлява възпаление на ендометриума, който представлява най-вътрешния слой на маточната лигавица.

Лигавицата на ендометриумът се инфектира предимно по вътреканаликулен път. Изключение прави само туберкулозният ендометрит, при който инфекцията настъпва по кръвен път.

Гонококите се придвижват към маточната лигавица по възходящ път от маточната шийка. За да възникне възпаление от ендометриума от гнойни бактерии или от чревни бактерии, необходими за предразполагащи фактори - травми на маточната лигавица или некротичните участъци по нея.

Рискови фактори за настъпване на ендометрита са:

• Аборт
• Раждане или вътрематочни диагностични или лечебни вмешателства.
• Наличието на вътрематочна контрацептивна спирала благоприятства развитието на възпаление на ендометриума.

Патоанатомично при възпалителна болест на матката, без шийката на матката се наблюдават специфични промени.

Ендометриумът може да бъде засегнат от възпалителният процес изцяло илив определени участъци.

Най-често е засегнат функционалния слой. Стромата е с разширени кръвоностни кръвоностни съдове и кръглоклетъчна възпалителна инфилтрация - в началото от левкоцити, по-късно от лимфоцити и плазматични клетки.

Повърхностният ендометрит е с добра прогноза, защото след менструално отделяне на клетките от функционалния слой често настъпва самоизлекуване. Когато ес възпали и базалния слой на ендометриума, заболяването добива затегнат, хроничен ход. В най-тежките случаи се въвлича и възпаление ма мускулния слой на матката.

Клиничната картина на състонието е различна.

Ендометритът може да бъде остър и хроничен.

Острият ендометрит протича с повишаване на температурата, умерена тазова болка, засилен генитален флуор и ациклични маточни кръвотечения. В случая източника на флуора (бяло течение) е маточната кухина.

Обективно се установява, че извън маточната кухина изтича кръвно-гноевидна течност. Матката е леко увеличена, размекната, палпаторно болезнена. Ако в маточната кухина има некротични тъканни части, поддържащи възпалителния процес, цервикалният канал е повече или по-малко отворен.

Хроничничен ендометрит - Главен симптом са упоритите ациклични маточни кръвотечения. Обективния палпаторен статус е най-често нормален.

Диагнозата възпалителна болест на матката, без шийката на матката се поставя въз основа на разпита на пациента, обиктивния статус и микробиологичното изследване.

Най-точно диагнозата се дава от хистологичното изследванена абразираната лигавица. То се възприема от стихване на острия процес и нормализиране на кръвните лабораторни изследвания.

Лечението при възпалителна болест на матката, без шийката на матката се извършва обезателно в стационарна обстановка.

Ако възпалението на ендометриума е настъпил след аборт или раждане и при ултразвукови данни при задържани плодни части, незабавно трябва да се пристъпи към ревизия на маточната кухина (почистване на маточната кухина наличното и съдържимо) като се приложи и широкоспектърен антибиотик.

По-нататъчното антибиотичнолечение се определя от микробиологичната находка. Назначават се и утеротонични препарати. С цел по-бърза регенерация на ендометриума (маточната лигавица) се инжектират мускулно в 3 последователи дни естрадиол при преценка на гинеколога.

Гонококовият ендометрит се лекува с пеницилин и ампицилин в големи дози. При туберкулозен ендометрит се лекува с туберкулостатични средства.