Флуороза на скелета МКБ M85.1

Флуороза на скелета представлява състояние, което се характеризира с прекомерно натрупване на флуор в костите. В някои георграфски региони, флуороза на скелета е ендемично заболяване. Въпреки че флуорозата е най-тежка и най-разпространена в две от най-големите страни в света - Китай и Индия, УНИЦЕФ предполага, че флуорозата е ендемична в поне 25 държави в света. Точният брой на засегнатите индивиди е неизвестен, но се продполага, че приблизително 10 милиона души страдат от това заболяване.

Причините за възникване на флуороза на скелета се състоят в поглъщанена прах/пари, съдържащи флуор от работници в индустриална среда, употребата на въглени на закрито като източник на енергя (честа практика в Китай), прием на флуор чрез питейната вода или при консумация на чай. Заболяването може да бъде причинено от криолит, и заболяването се ен наблюдавало за пръв път при работници, преработващи криолит. В Индия, най-честата причина за възникването на заболяването е консумацията на вода от определени водоизточници, тъй като близо половината от подпочвените води в Индия, съдържат флуор в над препоръчителните концентрации.

Механизмът, чрез който флуорът уврежда костната структура и предизвиква флуороза на скелета е следният:

1. Флуорът навлиза в организма по 2 начина - през храносмилателния тракт или през дихателната система. И двата пътя на проникване водят до възникване на корозия на тъканите, изложени на голяма експозиия. Изложените тъкано използват водородния флуорид за реакциите на неутрализация.

2. Това позволява флуоридните аниони да преминат по-нататък в организма.

3. Той реагира с концентриран водороден хлорид в стомаха и образува слаба киселина, водороден флуорид.

4. В последствие, това съединение се абсорбира от гастро-интестиналния тракт, преминав в черния дроб през порталната вена.

5. След това, съединението преминава в системното кръвообращение, откъдето може да достигне различни органи и системи, включително костите.

6. Костите са изградени главно от калциеви съединения, особено калциев хидроксиапатит; при взаимодействие на калциевите катиони и водородния флуорид се образува неразтворима сол - калциев флуорид.

7. Калциевият флуорид трябва да бъде изведен от тялото, което същевременно води до загуба на известно количество калций, който принципно би представлявал част костния матрикс.

8. Този процес води до увеличаване на костната плътност, но намаляване на силата на костта.

Клиничната картина при флуороза на скелета се характеризра с повишаване честота на костните фрактури. Други симптоми включват задебелване на костната структура и акумулация на костна тъкан, което допринася за увреждане на ставната мобилност. Ставните връзки и хрущялите също могат да бъдат осифицирани. Повечето пациенти, боледуващи от флуороза на скелета имат симптоми и на повишена концентрация на флуор, като руптура на стомаха и гадене. Флуорът може да доведе и до увреждане на паратироидните жлези, което да доведе до хиперпаратиреоидизъм.

Диагнозата флуороза на скелета се поставя след снемане на подробна анамнеза, осъществяване на щателен физикален преглед, и извършване на някои образни и лабораторни изследвания, като магнитен резонанс, компютърна томография, рентгенография и други.

Лечението на флуороза на скелета може да бъде консервативно или хирургично. Необходимо е прекратяване проникването на флуор в организма или ограничаване на неговия прием. Въпреки това, отнема относително дълъг период от време за отстраняване на флуора от организма.