Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на кожата и подкожната тъкан Болести на кожата и подкожната тъкан, предизвикани от радиация Радиационен дерматит

Радиационен дерматит МКБ L58

Радиационен дерматит МКБ L58 - изображение

Радиационният дерматит е увреждане на кожата, причинено от йонизираща радиация с остро (преходно) или хронично протичане и със склонност към малигнена дегенерация. Нарича се още радиодерматит, рентгенов дерматит, радиационно увреждане на кожата или радиационно изгаряне.

Йонизиращата енергия, излъчвана от радиоактивни елементи - алфа, бета, гама и рентгенови лъчи, в зависимост от дозите на въздействие уврежда кожата в различна степен.

Уврежданията на кожата се определят от характера, дозата, локализацията и площта на облъчване, както и от възрастта на индивида. Под влияние на йонизиращата радиация се нарушава целият клетъчен цикъл. Последват промени в нуклеопротеините, деполяризация на ДНК и нарушение на нейната синтеза. Всеки вид йонизиращо лъчение има различна енергична характеристика, което предопределя промените в кожата или в целия организъм.

Най-често радиационният дерматит се причинява от лъчетерапия на злокачествени тумори. Той също така може рядко да е резултат от излагане на радиация по време на интервенционални процедури, като коронарна ангиография, емболизационни процедури и катетеризация.

Радиационно индуцираният дерматит е по-вероятно да се появи при пациенти с определени рискови фактори:

  • неправилно хранене
  • предишно кожно заболяване
  • приложение на кремове на изложената област непосредствено преди лечението
  • препокриване на кожни гънки
  • наднормено тегло
  • продължителни или множество процедури, изискващи излагане на радиация
  • обща доза на облъчване по-голяма от 55 Gy или големи индивидуални дози на фракция (по-голяма от 3,4 Gy на доза)
  • едновременна терапия с цетуксимаб при пациенти, получаващи лъчетерапия за злокачествени заболявания на главата и врата

Някои заболявания и синдроми увеличават риска от радиационен дерматит. Те включват:

  • заболявания на съединителната тъкан (системен лупус еритематодес, системна склероза или смесени заболявания на съединителната тъкан)
  • генетична разстройства, засягащи епидермалната ДНК, като naevoid базално-клетъчен карцином
  • синдроми на хромозомни аномалии, като анемия на Fanconi и синдром на Bloom
  • някои инфекциозни заболявания, особено HIV
  • захарен диабет
  • клетъчно увреждане в резултат на предишно радиосенсибилизиращо лекарство (например паклитаксел или доцетаксел)

Радиационният дерматит обикновено се проявява в рамките на няколко дни до седмици след началото на лъчетерапия. Началото му варира в зависимост от интензивността на радиацията и нормалната чувствителност на тъканите на индивидите. Това се отнася само до области на кожата, които са били облъчени, и кожните изменения са ясно изразени.

Клиничната картина на радиационния дерматит има два варианта:

Остър радиационен дерматитОстрият радиационен дерматит се появява в рамките на 90 дни от излагането на радиация. Пациентът може да има кожни промени, вариращи от слаба еритема и десквамация (лющене на кожата) до кожна некроза и разязвяване в зависимост от тежестта на реакцията.

Съществуват четири степени за класификация на острия радиационен дерматит:

  • Първа степен - леко зачервяване и десквамация, усещане за парене и лек оток
  • Втора степен - умерена еритема или разпокъсана, ексудативна десквамация, ограничена до кожните гънки, умерен оток
  • Трета степен - конфлуентна, влажна десквамация, по-голяма от 1,5 см в диаметър, която не се ограничава до кожните гънки, тежък оток, образуване на язви, реепителизацията може да отнеме няколко седмици до няколко месеца в зависимост от мястото, въпреки че може да възникне дисхромия или алопеция, която често е перманентна
  • Четвърта степен - кожна некроза или разязвяване на дермата в пълната й дебелина, проявява се като много болезнена възпалителна плака с некротични и хеморагични явления, напредващи към дълбока некроза, която може да експонира мускулите, сухожилията и костите

Хроничен радиационен дерматитНачалото на хроничния радиационен дерматит може да възникне от 15 дни до 10 или повече години след началото на лъчева терапия. Това е продължение на острия процес и включва други възпалителни промени в кожата.

Хроничните радиационно индуцирани промени в кожата се характеризират с:

 

  • изчезване на фоликуларни структури (пори)
  • увеличение на колагена и увреждане на еластичните влакна в дермата
  • крехка кожна повърхност (епидермис)
  • телеангиектазии

Вторичен рак на кожата може да се дължи на многократно излагане на лъчева терапия, най-често базално-клетъчен карцином.

Анамнезата, обективната симптоматика, оценката на източниците на йонизираща радиация, състоянието и използването на защитните средства аргументират диагнозата.

Диференциална диагноза се прави в зависимост от морфологичните и топографски промени.

Лечението на радиационния дерматит е изключително трудно. Наред с локалните противовъзпалителни и епителизиращи средства е необходимо и общоукрепващо лечение с витамини, биогенни стимулатори, имуномодулатори и др.

Пациентите, подложени на лъчелечение, трябва да бъдат съветвани да избягват:

  • излагане на слънце чрез покриване на третираната зона със защитно облекло и слънцезащитен продукт SPF 50+
  • локални кожни дразнители, като например парфюми, дезодоранти и лосиони на спиртна основа
  • надраскване на кожата в засегнатата зона
3.3, 7 гласа

ВИДОВЕ Радиационен дерматит МКБ L58

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО