Остър радиационен дерматит МКБ L58.0

› Какво представлява

› Етиология и рискови фактори

› Клинична картина

› Лечение

Какво представлява?

Радиационният дерматит е кожна лезия, предизвикана от йонизиращо лъчение. Той се е считал за основен риск в резултат на конвенционалната лъчетерапия, но в последните десетилетия е станал по-рядък и по-лек поради развитие на технологиите.

Острият радиационен дерматит се развива в рамките на няколко дни или седмици от началото на облъчването. Той е свързан с общата доза, но също така и с отделните приложени дози.

Етиология и рискови фактори

Свободните радикали, произведени в облъчените кератиноцити, предизвикват увреждане на ДНК и причиняват възпаление, вазодилатация, едем и спират клетъчния растеж, което води до остър радиационен дерматит и след време до фиброза в дермата и изтъняване на епидермиса, които характеризират хроничния радиационен дерматит.

Някои фактори допринасят за или влошават радиационния дерматит:

• едновременно лечение с цитостатична химиотерапия (платинени соли, антрациклини и актиномицин) увеличава острата токсичност
• поява на целеви терапии и особено инхибитори на рецептора на епидермалния растежен фактор, които предизвикват специфичен вид радиационен дерматит
• някои области, като кожни гънки и тънка кожа (например аксиларна област и перинеум), са с по-голям риск
• предишно увреждане на целостта на повърхността на кожата, която след това се облъчва
• напреднала възраст, имунна недостатъчност (диабет, HIV), тютюнопушене и беден хранителен режим са фактори, свързани с пациента, които трябва да бъдат взети под внимание

Клинична картина

Изображение: dermnetnz.org / CC BY-NC-ND 3.0 NZ

Тежестта на острия радиационен дерматит се класифицира на четири степени:

1. Първа степен - промените се причиняват от еднократна минимална еритемна доза на рентгеновите лъчи, която е около 500 Ro. Видимите изменения настъпват в рамките на няколко дни до три седмици и се изразяват в еритема, лек едем, които се придружават от сърбеж и парене. По-късно космите опадат. След преминаване на еритема кожата се залющва, появява се пигментация, която се задържа дълго време.
2. Втора степен - причинява се от облъчване на кожата с единична доза 500-800 Ro. Латентният период е около 10 дни, а клиничните белези включват по-силно изразен еритем, едем, сърбеж, парене, болка, ексудативни плаки, отпадане на космите и последваща хиперпигментация.
3. Трета степен - развива се след облъчване на кожата с 800-1200 Ro. Латентният период е около 6 дни. Клиничните прояви включват силно изразен еритем, едем и поява на мехури, изпълнени със серозно-гноен ексудат. По-късно последва ерозиране на ексудативните обриви без склонност за епителизация. След преминаването им в центъра остават депигментирани полета, а по периферията - хиперпигментации. Алопецията много често е постоянна.
4. Четвърта степен - при доза от 1200-1500 Ro след 4-5 дни се развиват промени, характерни за трета степен, като към тях се включват още и некрози, придружени от силна болка и обща симптоматика. На мястото на некрозите се оформят язви с атоничен характер. Околната кожа атрофира и върху нея се образуват телеангиектазии и депигментации. Подлежащите тъкани също могат да бъдат засегнати и увредени от йонизиращата радиация.

Лечение

Лечението на острия радиационен дерматит е изключително трудно, особено за язвите. Локално се прилагат противовъзпалителни и епителизиращи средства, а системно общоукрепваща терапия.

Заглавно изображение: freepik.com