Фистула на червата МКБ K63.2
Към други болести на червата се включва и формирането на интестинална фистула или фистула на червата, представляваща създаването на патологична комуникация между отделни сегменти от червата, комуникация между сегменти от червата с други, разположени в близост органи или с кожата. Състоянието се описва относително рядко в клиничната практика, като показва неспецифично протичане и изисква своевременна терапия за минимизиране рисковете от усложнения.
Фистула на червата: етиология, особености, симптоми
Фистулата на червата представлява патологично свързване на една част от червото с друга част от червото, свързване на червото с друг кух орган или коремната стена (с излизане на фистулния ход на повърхността на кожата).
Повечето фистули на червата (приблизително около и над две трети от всички случаи) се срещат като усложнение на предшестваща коремна операция, извършена по повод на друго подлежащо заболяване. Около една трета от фистулите се развиват спонтанно и обикновено са резултат от интраабдоминално възпаление или инфекция, а в някои случаи причината не може да бъде уточнена и изяснена (касае се за идиопатично настъпващи фистули).
Фистулите на червата могат да се класифицират на базата на анатомични, физиологични и етиологични характеристики.
Според анатомичните характеристики фистулите на червата могат да бъдат:
- външни: външни са фистулите, които свързват червото с кожата чрез патологичен отвор на коремната стена (фистули от типа черво-кожа)
- вътрешни: вътрешни са фистулите, които свързват черво с черво и се наричат още ентеро-ентерални фистули или свързват черво с друг орган (пикочен мехур, уретра, матка, влагалище) и други
- комплексни: комплексна фистула настъпва при наличие на повече от едно разклонение във фистулния ход и комбиниране на вътрешна и външна фистула
Изясняването на етиологията и провокиращите развитието на фистулата рискови фактори има важно значение за оптимизация на последващата терапия и подпомага изготвянето на ефективни и целенасочени профилактични мерки за намаляване риска от рецидив на състоянието.
Сред едни от най-честити причини и провокиращи фактори се включват:
- предшестваща операция: хирургични процедури за лечение на рак, възпалителни заболявания на червата, пептична язва и други могат да станат причина за формиране на фистула
- интестинални възпалителни болести: възпалителни заболявания на червата, като болест на Крон, улцерозен колит, дивертикулит и други създават благоприятен терен и макар и относително рядко могат да се усложнят с развитие на фистула
- онкологични заболявания и онкологична терапия: злокачествени заболявания, особено гинекологични, разположени в малкия таз и карциноми на панкреаса, както и съответното онкологично лечение (лъчетерапия, химиотерапия)
- коремна травма: различни по вид и особености травми в областта на корема могат да станат причина за формиране на фистула, като такива например са огнестрелна рана, проникваща рана, пътнотранспортни произшествия (тъпи травми) и други
Клиничното протичане при фистула на червата показва големи вариации при отделните пациенти в зависимост от особеностите на болестния процес, вида на фистулата, наличието на други подлежащи заболявания, развитието на други, допълнителни усложнения.
Излизане на секрет или фекални маси през кожата, диария, коремна болка, загуба на тегло, признаци за недохранване и електролитен дисбаланс са възможни признаци на кожна фистула.
Симптомите, причинени от фистули, които включват два сегмента на червата, варират в зависимост от местоположението и размера на фистулата. Чревните фистули, при които е прескочен само кратък сегмент от червата, може да бъдат безсимптомни и да се диагностицират случайно по време на операция по друг повод. При илео-сигмоидните фистули симптоматиката е по изразена, като често има диария, болка в корема и загуба на тегло.
Пациентите с фистули между тънките черва и пикочния мехур, интестиналния тракт и дебелото черво или пикочния мехур съобщават за отделяне на въздух при уриниране и отделяне на фекални маси с урината, както и често повтарящи се инфекции на пикочните пътища. Ректалното кървене може да бъде находка и при болни с анамнеза за лъчетерапия.
Състоянието може да протече с развитие на изключително тежки прояви, във връзка с което е необходима консултация със специалист за изясняване на симптоматиката още при първите признаци на състоянието.
Диагностика и лечение при фистула на червата
Поставянето на диагнозата при фистула на червата изисква комплексен подход с назначаване на различни по вид, целенасочени изследвания.
От лабораторните изследвания се проследяват нивата на албумин и преалбумин, както и урея, креатинин и електролити, за да се оцени общият статус на пациента, водно-електролитните и метаболитни нарушения. Изследване на пълна кръвна картина обикновено е в рамките на референтните стойности. Може да има левкоцитоза като резултат от продължителен възпалителен процес в тънките черва или абсцес. Анемията обикновено се дължи на хронично заболяване или подлежащ злокачествен процес. При фистулите между пикочен мехур и черва, в урината се откриват повишен брой бели кръвни клетки и бактерии.
За потвърждаване на вътрешните фистули се използва контрастно рентгеново изследване с бариева каша. Фистулограмата е друго често назначавано изследване за външни фистули, при което се инжектира контраст в отвора на фистулата на кожата.
Ендоскопско изследване или колоноскопия е друг метод са с високо информативно значение, а хистологичната находка на биопсиран участък от фистулата е сходен с хроничен възпалителен процес.
Диференциалната диагноза налага различаване от други идентично протичащи заболявания, установяване на наличните подлежащи заболявания и увреждания, довели до формирането на фистулата.
Терапевтичният подход при пациентите с фистула на червата се определя строго индивидуално, като важно значение имат особеностите в протичането на болестния процес, наличните подлежащи заболявания, развили се усложнения и редица други фактори.
Най-общо лечението бива консервативно и оперативно, като при много от пациентите се прилага комбиниран подход, съчетаващ двата метода.
За успешно лечение на пациентите с чревни фистули е необходимо адекватно хранене, контрол и поддържане на дренажното място на фистулата, подходяща антибиотична терапия. Спонтанно затваряне на фистулите зависи от анатомичните, етиологични и други характеристики. Обикновено оперативното лечение е задължително и включва резекция на червото около фистулата и свързване с останалата част от червото.
Последващите консервативни мерки и общи мероприятия включва подходяща антибиотична профилактика, противовъзпалителни средства, аналгетици (за обезболяване), при нужда и кортикостероиди, ензими, витаминни добавки, заместителна терапия при нужда и други в зависимост от особеностите при конкретния пациент.
Прогнозата при фистула на червата се определя при всеки отделен пациент строго индивидуално в зависимост от многобройни фактори, включително и ранното лечение и добрият отговор спрямо приложените терапевтични мерки.
Заглавно изображение: freepik.com
Библиография
https://www.healthline.com/health/gastrointestinal-fistula
https://www.mountsinai.org/health-library/diseases-conditions/gastrointestinal-fistula
https://www.medicalnewstoday.com/articles/322309
https://medlineplus.gov/ency/article/001129.htm
https://emedicine.medscape.com/article/179444-overview
Коментари към Фистула на червата МКБ K63.2